КОМПОНЕНТИ НА ТРЕНИРОВКАТА В У ШУ


iro.gif (4503 bytes)

iro.gif (4503 bytes)

 

 

 

 

 

 

 

КОМПОНЕНТИ НА ТРАДИЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БОЙНИ ИЗКУСТВА В КИТАЙ


"ШУ НЕН ШЪН ЦЯО "
("НАВИЦИТЕ ПОРАЖДАТ МАЙСТОРСТВОТО")


Много често може да чуете за това как в едни стилове имало само удари, а няма хвърляния, в други - няма ритници, а в трети - не използват захвати. От друга страна всеки стил трябва да е самодостатъчен, тоест - да включва всички възможни аспекти, иначе не би оцелял 100, 200 или повече години, подобно на китайските...


И така, ще се опитаме да разгледаме основните компоненти на бойното изкуство, от гледна точка на традиционното обучение в китайските школи.
Какво трябва обезателно да бъде включено тук?


Първото, което трябва да споменем е целия спектър от принципи в технически план. Класически - това са четирите основни раздела на юмручното изкуство - " Ти, Да, На, Шуай " - " ритници, удари с ръце, захвати и хвърляния ". Поговорките от преди няколко века гласят: " Ръцете са просто две врати, разчитай на краката и удряй ", " Краката са за ходене, ръцете - за удари и захвати ", " На дълга дистанция - юмруците и стъпалата, на къса - колене и лакти, в плътен контакт - ако е възможно приложи захват и хвърляй ". Например, при наличие на високи умения, може да е достатъчно да се използват захвати за болезнени точки, за да се установи контрол, и някои стари майстори действително са можели по такъв начин да победят, без да контузват противника. Счита се, че захвата не е толкова "жесток", колкото удара, и ако няма опасност за живота, по-хуманно е да се използва именно този метод против един противник. Ако противниците са няколко - това е съвсем друг случай. Против няколко противника не е много разумно да се използват захвати, по-добре да се използват удари в съчетание с бързи придвижвания и отклони от линията на атаката.


От друга страна, съществуват още "съставни", оказващи влияние на боя - това са " шоу, йен, шън фа, бу " - " ръцете, очите, методите на корпуса, стъпките ". Чжан Да Вей - автор на книгата " Разяснение на смисъла на поговорките в У ШУ", коментира тази фраза така: " Ръцете могат да променят хода на боя, очите са основата на наблюдението, краката дават удобството в придвижванията, методите на корпуса обезпечават координацията на ръцете, очите, краката и стъпките ". Всичко това подразбира не само точност на приложената техника, но и правилно използване на пространството и времето. Старите майстори казват - - "качеството на техниката зависи от силата, скоростта и точността, но и те са безполезни ако няма своевременност ". За това те са се стремили да научат ученицинте си да заемат нужното място в нужното време. Дори и ученика да се е научил безпогрешно да изпълнява техниката във формата, ако не може да я приложи в необходимия момент и място, то от него едва ли ще излезе добър боец. Процеса на усвояване на качеството на техниката включва различни етапи и наработки, влияещи на едно от горепосочените качества. Всяко от тези качества се наработва по своему. В частност, в много традиционни школи е прието да се смята, че "своевременност" може да се отработи само в работа по двойки, която никакъв тренажор или индивидуална работа не може да замени. При това, от гледна точка на юмручното изкуство, тази наработка трябва да става с партньор, който вече е усвоил дадената техника. Между другото, именно с тези, а не с някакви секретни съображения се обяснявя правилото, по което едновременно учителя може да обучава само един ученик. От друга страна, работата по двойки не е особено подходяща за отработване на разрушителен удар - няма да ви стигнат партньорите. Така също, болшинството стари школи скептично се отнасят към качеството на удара, ако последния е отработен само във въздуха, игнорирайки разнообразните тренажори. За което, най-често са използвали не торби, а вкопани в земята стълбове. Освен това, при изпълнение или отработка на техниката, практикуващия може да допуска малки грешки, например свързани с неправилна форма на ръката, траекторията, разпределянето на усилието и прочие. За целта се използват различни " изправителни методи ", в частност тренировката с различни видове " Му Жен Чжуан " - " дървен манекен ".


Освен това, има правило, което гласи: " Вътрешно тренирай Цзин, Ци, Шен, външно тренирай ръцете, очите, корпуса". Става въпрос за така наречените " Лю Хъ " - " 6 хармонии, координации ", които се делят на 3 външни и 3 вътрешни. Цзин, Ци и Шен се отнасят към вътрешните, ръцете, очите и корпуса - към външните. " Ней Сан Хъ " - трите вътрешни координации са: координация на силата с усилието Цзин на цялото тяло, на Цзин с Ци, на Ци с Шен - духа. " Вай Сан Хъ " - трите външни координации, развиват навика да се координират бедрата с раменете, лактите с коленете и дланите със стъпалата. Необходима е да отбележим, че теорията за 6-те координации се базира на възгледите на китайската медицина. В китайската медицина се счита, че Цзин, Ци и Шен - това са трите драгоценности в човешкото тяло. "Преднебесния Цзин" се заражда в бъбреците, "Следнебесния Цзин " се заражда в далака, и двата се натрупват в бъбреците и за това се наричат "бъбречен Цзин ". Цзин непрекъснато се трансформира в Ци, която пронизва цялото тяло. В резултат на това, тялото на човека натрупва Ци, изпълва се с жизнена сила. " Ако Ци е концентрирана - Шен се натрупва, ако Цзин и Шен са напълнени - мисълта е жива, ума е ясен". Ци - това е оста на въртене на Цзин и Шен. И обратното - Шен може да се сгъсти до Ци, Ци може да породи Цзин.Това е непрекъснатия кръговрат на Цзин, Ци и Шен, укрепващ здравето и удължаващ живота. И нивото на майсторство в У ШУ зависи от развитието на Ци у ученика в процеса на тренировките. Много майстори смятат, че правилните позиции и форми движат Ци. И ако формата е правилна - ще се развият Ци и усилието, но ако е неправилна - практикуващия няма да има усилие - Цзин. За това и в поговорката се казва, че "вътрешно трябва да се тренират Цзин, Ци и Шен". Когато става въпрос за външните координации, това означава че ръцете, очите и корпуса действат като едно цяло. " Закалката на ръцете, очите и корпуса - това е вид проява на закалката на Цзин, Ци и Шен". Смисъла на 6-те координации е в прехода от проявата на външните 3 координации към законите на трите вътрешни координации, от закаляване на формата към закаляване на духа. И обратното - духа се проявява чрез формата. Ето защо двете части на поговорката са неотделими една от друга.


"ЛИЕН ЦЮАН ПУ ЛИЕН ГУН - ДАО ЛАО И ЧАН КУН"
("Ако не използваш в юмручното изкуство спомагателните наработки - до старостта си ще останеш празен ")


Както вече споменахме, бойното изкуство се основава на ръцете, очите, методите на корпуса и стъпките. Новобранците преследват ръцете и очите, напредналите работят върху методите на корпуса и стъпките. Но без спомагателната наработка другото не съществува, ако няма спомагателна наработка - резултата е съвременното "спортно У ШУ ". Това коментира и посочената по-горе поговорка, досущ като друга такава, не по-малко известна - " Хуа Цюан Цзин Туи - Мей Фа У Юн " - поетичния превод е следния: "Юмруците летят - като танцуващи цветя, краката удрят - като шивашки игли, прийомите са красиви, но смисъл в тях няма. "


Сега нека разгледаме какъв е смисъла на първата от тези поговорки. Ако по-подробно разгледаме понятията, то има две основни такива - "Цюан" и "Гун", тоест два типа тренировка. Накратко - Цюан - това е разучаването на форми, прийоми, движения и прочие. А Гун - това са спомагателните методи - "външна" и "вътрешна" наработка, в това число и "Пай Да Гун" - укрепване на тялото. Двете се сливат в едно и тогава се получава " наработката се използва чрез метода, метода се базира на наработката ", " формата и духа се тренират паралелно, вътрешното и външното се усъвършенстват паралелно ".


Нека накратко да разгледаме особеностите на двете съставни - Цюан и Гун. Когато става въпрос за Цюан - обикновено разграничават три раздела:
1. Цзи Бен Гун - базова техника
2. Тао Лу - форми
3. Работа по двойки

При практикуването на кой да е стил на първо място е необходимо да се постави базата и развиването на специфични качества, довеждайки всичко това да съвършенство. В никакъв случай не бива да се пренебрегва Цзи Бен Гун - базовата техника дава координация на движенията, позиции, придвижвания, прилагане на силата и др.


Освен това в базовия раздел влизат и упражнения за равновесие, скокове, кълбета, усукващи движения. Важна роля играе Жоу Гун - развиването на гъвкавост. При това на начално ниво трябва да се отделя внимание на ставната гимнастика - без нея няма да имате никаква качествена техника, също на разнообразни махове, които не само разработват ставите и връзките, но подобряват и координацията, осанката и издръжливостта. Цялото това многообразие може да бъде сведено към споменатите пет метода - "У Фа" - тоест, ръцете, краката, корпуса,стъпките и погледа. Тяхното съчетаване дава коректната реализация на външната форма на прийома.

 

Наработка "8 позиций" от раздела цзибенгун
в изпълнение на Хао Хънлу,
майстор на стила тайцзи мейхуа танлан цюан

 

Обикновено в Цзи Бен Гун съществуват следните категории:
1. Шоу Син - форма на ръцете - юмрук, длан, нокти, кука, пръсти…
2. Бу Син - форма на стъпките
3. Бу Фа - форма на придвижване
4. Йен Фа - методи на погледа
5. Чжуан Гун - "стълбова" наработка
6. Цюан Фа - методи за действия с ръце
7. Чжоу Фа - методи за действия с лакти
8. Туи фа - методи за действия с крака
9. Пай Да Гун - наработка тип "желязна ризница "


Всички тези съставни на Цзи Бен Гун трябва да се овладяват в съответствие с изискванията на конкретната школа, формирайки правилната структура на движенията, усещане на усилието, координация между ръцете, очите, корпуса и стъпките. С една дума - формира се културата на движение. Съответно, ако Цзи Бен Гун е неправилен - невъзможно е той да бъде приложен в боя. При интензивни и качествени занятия, за усвояването на основите обикновено са нужни около 3 години.
Още веднъж да напомним, че в традиционното У ШУ най-важното се изучава в началото, а не в края. Тоест, това не е нещо, което ученика ще научи след многогодишни тренировки. Най-важното - това са упражненията, които се дават в самото начало. И едва след като ученика достигне определено ниво в Цзи Бен Гун, може да се преминава към изучаването на Тао Лу - форми и т.н.


Следващия компонент от обучението са именно формите. Обикновено заради преводачески грешки настава объркване, когато се обсъждат термините "Шъ " - форма, и " Тао" - комплекс. Концентрацията на принципите на У ШУ и реализацията на базовите навици е именно " Чжао" - прйиома или " Шъ" - формата, като отделни технически елементи, отразяващи основните концепции на школата. А " Тао Лу " - това вече е набор от форми, съединени в единна последователност. Например, известните на всички " 24 движения от Тай Цзи Цюан" е правилно да се превеждат като "Комплекс Тай Цзи Цюан от 24 форми ". Трябва да отбележим, че простия отделен удар, по същество не е прийом или форма, които собствено могат да бъдат съставени от 5-6 движения и представляват завършена композиция. При това трябва да се знае, че в наработения прийом се съчетават две особености на традиционното обучение - канона на школата ( а така също и предпочитанията на наставника ) с индивидуалността на конкретния ученик. " Този който не е усвоил формалното познаване на прйиома, не може ефектвно да го използва, той е като " гол" без усвояването на канона. Но, от друга страна, човек боготворящ канона и боящ се да не "кривне " от него попада в задънена улица. Той става роб на външни условности, които не може творчески да приложи на практика. Това е така, защото традиционната школа не е абстрактно, а напълно конкретно понятие, което се изразява в способността на конкретен човек ефективно да използва навиците, които той е усвоил от своя учител, който също е конкретен човек, обучаван по подобна схема. За това школата не е откъсната от индивида, тя се формира в него, обединявайки съвкупността от методи и принципи на дадената традиция в едно цяло. Тоест, традиционната школа е съвкупност както от методите за ефективно неутрализиране на противника, така и за ефективно предаване на знанията на следващите поколения.


И така, Тао Лу - това е систематизиран набор от движения, съставен от техники, заредени с боен смисъл. По същество това е и тренирането на конкретна техника. Би могло да се каже, че Тао Лу е своеобразен "връх" в Цзи Бен Гун. От друга страна, началните комплекси в много стилове ( от типа на "Сяо Хун Цюан" - шаолински стил ) са достатъчно прости и може да се окаже, че ученика усвоява аспектите на Цзи Бен Гун в хода на отработването на подобни простички комплекси. И обратното - някои Тао Лу биха могли да изискват свой Цзи Бен Гун, различаващ се от общия за дадения стил. А има и специални Тао Лу, посветени на някакъв аспект или принцип на техниката на стила, при това този аспект да не присъства на базовото ниво. Например, Тао Лу, отработващи техники на атака и защита от земята, сложни нелинейни придвижвания или специфични методи за въздействие. Освен това, в някои школи заради удобство при запомнянето обединяват в Тао Лу упражнения от Цзи Бен Гун, например за опростяване на обучението в Бу Син - формата на стъпките. Всъщност, това е по-скоро тенденция, характерна за ХХ век, обусловена от общата тенденция на спад на способностите на учениците и интереса към юмручното изкуство, непродиктуван от неговата актуалност като средство за оцеляване. А има и стилове, в които Тао Лу практически отсъстват - например Ли Цзя Цюан, Да Чен Цюан (И Цюан), и където наработката се състои предимно от форми, в които са заложени принципите.


Твърде разпространено е мнението, че Тао Лу са били необходими преди всичко за предаване на знанието, квинтесенцията на стила, живото въплъщение на духа на старите майстори. Именно в това се състои важността на практикуването на Тао Лу. По такъв начин, през призмата на личния опит и възприятие ученика усеща и осъзнава ( изпълнявайки същите движения, като своите предшественици ), че той сам постига това вътрешно състояние, подобно на великите майстори от неговата школа. По този начин става приемствеността на вътрешното съдържание, един вид енергията (в широкия смисъл на думата) на предните поколения, чрез усвояване на външната форма на Тао Лу. От друга страна, не бива да забравяме и факта, че Тао Лу развива непрекъснатост на преходите от прийом на прийом - така нареченето "течение " на движенията, когато ученика не зацикля на единичен прийом, а свободно преминава от една форма в друга, с лекота променяйки нивото и посоката. И е нужно да се търси не "красота", а практичност, не ефектност, а ефективност. При това не забрявайте, че в Тао Лу се изучават не просто комбинации от прийоми, както си мислят много хора, но и определени принципи - " Ли", лежащи в основата на стила. В това число и умението да се "борави с Ци" и усилието Цзин. Естествено, тук не играят голяма роля количеството на прийомите или маниера на тяхното изпълнение. Важното е друго - до колко Тао Лу съответства на вътрешните принципи на стила. Тао Лу в традиционните стилове са се формирали за столетия, постепенно намирайки идеалното равновесие между външното изпълнение и вътрешната регулация на Ци. Ето защо е практически невъзможно сам да създадеш "истински" комплекс в У ШУ, може просто механично да съчетаеш движенията, превръщайки Тао Лу в проста физкултура.


За тренирането на Тао Лу казват - " Скелета ден след ден се наработва - Гун Фу ден след укрепва ". Термина "наработване на скелета" означава именно " да се тренира Тао Лу ".
Естествено, Тао Лу - това са просто формални упражнения, а не реален бой. Ци Цзи Гуан - автор на " Цзи Сяо Син Шу" - първия пълен трактат по У ШУ в Китай, обръща внимание на следното : " Методите на юмруците - това все още не е готовата за големия бой техника, ловките ръце и крака, привикналото към натоварвания тяло - това е вратата в началото на военното изкуство ". За това за да се реализира техниката в реалния бой е нужно "скелета да се наработва ден след ден ". Твърдението, че "от форми полза няма " е погрешно. Може да се каже, че "наработването на скелета" (т.е. усвояването на канона ) е всъщност процеса на опознаване на формата на стила, а след това следва стадия на творческа раелизация.


Работата по двойки е необходима, за да се научи човек да прилага техниката си. Но ако се занимаваш само с "бой" - техниката започва да деградира, ако зациклиш на единчни прйиоми (форми) - няма да има свобода на прехода от прийом на прийом, зациклиш ли на Тао Лу - ще има "течение", но ще се загуби наработката на отделните форми. Обсъждайки използването на техниките в У ШУ, казват че майсторството в боя - това е точността на приложението. Къде и как ще ударите има огромно значение за изхода на боя. И такова майсторство се развива за сметка на многократни повторения на правилни движения, тъй като всички движения в боя трябва да са естествени. Но движенията са естествени и точни само когато ученика тренира базата, повтаряйки я многократно. И един от днешните проблеми на подготовката на съвременните адепти на У ШУ е , че учениците не желаят да посвещават необходимото време и усилия за усвояване на основите. Ранното усвояване на Тао Лу, което е толкова характерно в наши дни е свързано с интересите на болшинството ученици, идващи да тренират предимно заради екзотиката, бойните навици, удовлетворяване на амбиции и т.н. Ще дадем хубав пример от книгата " Майстора на У ШУ - Цай Лун Юн " : В годините на "Великата Културна революция" при Цай Лун Юн дошъл един колега-преподавател, и му казал че искат от него да тренира хунвейбините, което на него естествено не му се нравело. Освен това искали да ги обучава не на гимнастика, а на реално бойно изкуство. Цай Лун Юн му казал: " Ами ти започни обучението с Чжан Чжуан (стълбово стоене )…"


Сега да минем към втората съставна - спомагателната наработка…както вече споменахме, това е обезателен елемент, непосредствено влияещ на качеството на техниката. Ето какво се разказва в списанието "У Лин" -брой 12 от 1984 г. за базовата тренировка на майстора Сун Чжъ Цзюн - наследника на Ба Гуа Чжан на семейство Чен: " Първите две години той тренирал Цзи Бен Гун, подхвърлял каменни гири за увеличаване на силата на ръцете, тренирал с торби с пясък за увеличаване на силата на захвата, ритал по каменни колони за увеличаване на силата на краката, удрял с ръце по големи дървета, развивайки силата на дланите си, "разсичащата длан" наработил така, че от дърво дебело един "Чи" листата падали, при удар с крак скоростта била като при ураган. Под ръководството на учителя си той се запознал с прийомите в Ба Гуа, майсторството му растяло от ден на ден ".


И така, когато се говори за "Гун", то условно се използва следното разделение :
1.Вай Гун - метод за външна наработка
2. Ней Гун - метод за вътрешна наработка
3. Муо Гун - метод за работа със съзнанието


Счита се, че Вай Гун традиционно се използва като средство за развиване на силата и въобще основните компоненти на физическото тяло - кости, мускули и сухожилия, методи за контрол на правилното положение на тялото и т.н., тъй като традиционната китайска медицина се базира на постулата, че тялото и съзнанието на човека се адаптират към този вид дейност, на който вие посвещавате по-голямата част от времето си. И твърде рядко се среща човек напълно готов за усъвършенстването на изкуството У ШУ. Напхример, ако човек седи по цял ден зад компютъра, то и всички негови психофизически параметри постепенно се адаптират именно към този вид дейност. Между друготно, когато говорим за развиването на сила, обикновено възникват недоразумения, заради неправенето на разлика между сила и усилие. Например, работата с тежести в залата развива онова, което китайците наричат " Ли" и което се превежда като сила. Това е именно онази сила, която примерно се използва при повдигането и преместването на някаква тежест. Но има и нещо, което китайците наричат "Цзин" и което е по-добре да се превежда като усилие. За разлика от силата, усилието не може да продължава дълго във времето - то е резултат от кратковременно действие на мускулите и сухожилията и именно то се използва при създаването на онова, което се нарича "сила на удара". "Прилагането на сила - това е оформеното, например " да повдигнеш триножншка","да пуснеш 1000 цзина". Усилието - това е безформеното, макар и да има резултат, заключаващ се в пробиването на дупка в стената, но това не е обикновена сила, необходима е силата на цялото тяло, да познаваш съкровеното. Макар методите за тренировка на усилието да са прости, да се овладеят е доста трудно".
Тук трябва пак да споменем за взаимодействието и интеграцията на методите за наработка в традиционното юмручно изкуство, където е трудно да се раздели твърдо типа тренировъчен процес, методите и тяхната наработка, тъй като те са едно цяло. Например, в Тан Лан Цюан - Юмрука на богомолката, една от първите изучавани форми е " Лан Цзие" - "да преградиш и пресечеш", където освен качествата присъщи собствено на наработката на Тао Лу се наработва и усилието на предмишниците и дланите.


По този начин, благодарение на Вай Гун се наработва сила, издръжливост, скорост и координация на прийомите. За това се използва стълбово стоене в Ма Бу - ездачна позиция, взаимна размяна на удари по тялото, работа с пясъчни торби, по дървета, упражнения за кръста и бедрата, наработването на "железни ръце", тренировка на пръстите и дланите, тренировка на очите. С дълги тренировки може да достигнете укрепване на вътрешните органи, външно укрепват кожата и костите, и ще бъде достигнато състояние, в което "вътрешното и външното се съединяват в едно". Освен това се смята, че Вай Гун е трамплин към работата с Ци- " петте плътни и шестте кухи, стоте кости - навсякъде преминава Ци. Циркулацията на Ци води до хармония, застоя - до болест."


Методите на Ней Гун са предназначени за предотвратяване и лекуване на болести, а така също и за укрепване на тялото и вътрешните органи. " Човек живее благодарение на тялото си. Тялото е основа на всяка дейност. За стотици проблеми се безпокои човешкото сърце, над десет хиляди неща работи неговата форма. Ако има движение в сърцето - непременно ще бъде разколебана неговата същност. Ако по цели дни си зает и нямаш нито миг покой, то цялото тяло ще бъде в болки, ще се разкайваш за пропуснатото. За това следва веднага да се погрижиш за съхраняването на тялото, а най-добрия метод за това е Ней Гун. Иначе в тялото ще настъпи всеобщ спад, на сърцето ще му е зле, "цзин" и "шен" няма да са пълни, не можеш да свършиш десет хиляди неща. Но ако успееш да се захванеш с вътрешната наработка, то благодарение на преднебесното, колкото и да си стар, слаб и болен - всички болежки ще изгониш, леките - за 100 дни, тежките - за година, най-тежките - за 3 години. Ако си искрен и твърд духом, прилагаш наработката неппрекъснато - можеш да се излекуваш и без лекарства. Даже ако човек много години е пил и пушил, Ци и кръвта му са поразени, ако започне да тренира, то за 100 дни Ци и кръвта ще оздравеят, тялото ще укрепне, ще добавиш години към живота си…"
Но това не е само средство за лекуване. Именно ней Гун позволява да се развие принципа "…когато външно си изчерпал всички възможности, Ней Гун трансформира "Ли" в качество, където външното и вътрешнот са неразделими…" Ней Гун е средство за развиване на допълнителни възможности чрез активизиране на вътрешните резервоари посредством специално подбрани методи. Това е интегрална часта от У ШУ. Именно благодарение на Ней Гун е прието да се счита, че " с У ШУ се занимават както за бойни умения, така и за здраве, ако едното отсъства - развитието няма да е пълно". Трябва да отбележим, че в традиционните школи не е имало единна терминология за методите Ней Гун, всяка школа е ползвала свои уникални названия. Такъв популярен термин като Ци Гун се появи през 1958 г. благодарение на Лю Гуй Жен и неговата книга, но по-късно се превърна в официален термин. Но в традиционните школи до ден днешен се предпочита старата терминология. Обикновено разделят две направления - "твърдо" и "оздравително". Въпреки че и двете укрепват тялото те имат различна цел. В практаката Ин Ци Гун - твърд Ци Гун, посредством удари по тялото, в съчетание със специфични методи, Ци се насочва в определени части от тялото, обезпечавайки поносимост към болка, несвойствена за обикновениете хора. Именно от тук тръгват историите за майстори, които не се страхували от "нож, копие,игли,натиск,огън и др.", което се използва за намаляване на травматизма по време на тренировка. Бао Цзиен Ци Гун е с оздравителна насоченост, използват се различни статични и динамични методи.


За "Мо Гун " казват :" Външно - покой, вътрешно - движение". Това е метод на тренировка, в който обикновено отсъства външно движение. Често това е свързващо звено между компонентите в обучението, а също така се използва за преодоляване на неувереността на ученика - " макар и да се говори за реално приложение на прийомите, при среща с врага страх сковава движенията ". Има още няколко важни аспекта. Много школи поддържат мнението, че всяко движение трябва да е осъзнато, а не рефлекторно-автоматично. Но тук не става въпрос за дискурсивна съзнателна дейност, все едно решавате задачи по математика. Във всяко движение, колкото и бързо или незначително да е, трябва да присъства съзнанието. Съзнанието не спи, но не се и суети, превключва от възприемане на околния свят "на порции" към цялостно възприемане. " Разума е хазяин, тялото слуга" е казано в "Канона на Тай Цзи Цюан". По принцип в У ШУ е прието, че съществува преграда между физическото тяло и съзнанието, която е виновник за липсата на адекватна реакция в реална ситуация. Мо Гун дава възможност да се преодолее тази преграда.
Като начало се започва с методи за успокояване на съзнанието, еднопосочно съсредоточоване върху някакъв обект и др. Освен това към този вид методи спада и така наречената психимоторна тренировка - в ситуации, когато не можете реално да тренирате, поради липса на пространство, достатъчно време и прочие. Естествено, с това не бива да се спекулира!!!


Обобщавайки, можем да кажем, че основните части на традиционния тренинг са :

1. Базова подготовка -Цзи бен Гун
2. Спомагателни методи - Гун фа
3. Форми - Шъ
4. Комплексни формални упражнения - Тао Лу
5. Работа по двойки -Дуй Лиен

Нито една от тези части не бива да се "зачерква", именно в това е грешката на съвременното спортно У ШУ. "Ако в началото на Пътя срешиш на милиметър - в края може да се окажеш на 1000 км от целта."
Тук не сме разглеждали още един важен аспект от традиционното У ШУ - работата с оръжия, това ще е предмет на друга статия…
Накратко - най-главния "секрет" в успешното обучение в У ШУ е - искренност, постоянство и настойчивост !

 


Автор: Д. Моисеев

 

Начало

iro.gif (4503 bytes)