Йероглифа "Тун" означава "през", "Бей" - "гръб", или съкращение от "гръбнак", "Цюан" -"юмрук". Така названието на стила може да се преведе като "юмрука на изхвърлянето на силата от гърба(гръбнака)". В У ШУ има и други стилове, чиито названия се четат "Тун Бей Цюан", но се изписват с друг йероглиф "Бей" - "подготовка", "ръка" и др. В много книги посветени на У ШУ често бъркат тези стилове. Освен това, съществува и "Хун Дун Тун Бей Цюан", който е вариант на Тай Цзи Цюан и няма никакво отношение към стила, който разглеждаме в момента.

Легендите разказват, че стила е създаден по времето на "Воюващите царства" -VI-III век пр.н.е. Съгласно преданията, през периода "Пролети и Есени" живял човек на име Юен Гун. Веднъж той предизвикал на двубой някакъв майстор, но загубил, превърнал се в бяла маймуна и се скрил в гората. За това го нарекли "Бай Юен Лао Жен" - " Стареца - Бялата Маймуна". Той бил основателя на "Бай Юен Тун Бей Цюан".
Съгласно друга версия, създателя бил Чън Туан (?-989г.), живял през династия Сун.

Историческите хроники сочат за основател Ци Сян, жител на провинция Чжъ Цзян, който в началото на XIX век се обучавал при даоса Лу Юн Цин. Неговия син - Ци Тай Чан, преселвайки се в Пекин, доразвил изкуството на байща си, създавайки ново направление в стила. Стария стил нарекли "Лао Ци Пай"-"направление на стария Ци", а новия - "Шао Ци Пай"-"направление на младия Ци".
Друг ученик на Лу Юн Цин бил Шъ Хун Шън. От него води началото си още едно направление в Тун Бей.
Направлението на Ци Тай Чан се основава на непрекъснатото използване на пет вида удари с длан - хвърляща, пляскаща, пронизваща, сечаща и винтова. Тъй като всеки един от тези удари имал отношение към петте елемента в в китайската космогония - земя, вода, дърво, метал и огън, то направлението на младия Ци е наричано още "У Син Тун Бей Цюан" - "Тун Бей на петте елемента".
В този стил много се набляга на разработването на хиперподвижност на раменете и ръцете. Има шест базови форми и непрекъснати свръзки от движения:" Да Пън Чжан Чъ" - "Големия орел разтваря криле", "Ци Син Хуа Цзи" - "Трансформация на ударите", "Юен Хоу Чу Дун" - "Бялата маймуна излиза от пещерата", "Юен Хоу Жу Дун" - " Бялата маймуна влиза в пещерата", "И Цзъ Лиен Цзи Пао" - "Непрекъснати удари в една линия", Шъ Ър Лиен Чжу Пао" - "12 оръденйни удара подобни на мъниста в огърлица".
В Тун Бей Цюан не се прилагат единични удари, а винаги в непрекъснати серии. Съществуват "Трите смъртоносни длани" - "Длан объркваща душата", "Длан преследваща душата" и " Длан разсичаща душата".
Базовата тренировка в направлението Ци се основавава на 108 индивидуални техники, които понякога наричат "Чай Цюан" - "разделени техники". Базовата техника в направлението на семейство Шъ се основава на 24 форми, които се наричат "Лиен Цюан" - "непрекъснати удари".
Направлението на семейство Ци е широко разпространено, в него има много добавени форми, докато в направлението на семейство Шъ обучават в по-традиционнен маниер, в глухи места и с малко ученици, за това наричат това направление "Хъй Цюан" - "черния юмрук".