Какви бойни изкуства познавате? Що за въпрос, ще възкликнат 90% от читателите и ще започнат да изброяват: джудо, карате, таекуондо, айкидо…Добре, значи всички гореспоменати - това са ситеми, позволяващи ви да защитите живота си по време на бой?
Тук някой ще се замислят - а какво се разбира под "бой",тъй като очевидно е , че да удряш с крака в главата на противника е изгодно до момента , в който е забранено да се хващат тези крака, а да се удря с крак със завъртане е удобно когато противника е един и му е забранено да ви удари в гърба (освен ако не се въртите със скоростта на майстор по БА ГУА!). И нещо повече: Джудо е било създадено в края на ХIХ век, като са били премахнати от ДЖУ-ДЖУЦУ опасните приоми; КАРАТЕ, такова каквото сега съществува е сформирано през 20-те години на ХХ век, а за ТАЕКУОНДО е известна дори годината на създаване - 1955. Всички горепосочени са били създадени като спортни системи(макар че с рекламна цел се твърди обикновено обратното), а и в момента на създаването им, страните в които това се е случило отдавна не са воювали с голи ръце и хладни оръжия, така че бойната ефективност на тези системи не е била подложена на масова проверка(освен ако не сте от тези "фенове", които считат, че тяхната система е най-добрата, само защото не познават други).
Почакайте, ще възкликнат някои, но нали има ДЖУ-ДЖУЦУ в Япония, ХАПКИДО в Корея и …да, има, защо обаче не ги споменахте веднага?
Ами защото, благодарение на средствата за масова информация за еталон за бойно изкуство е възприет маневрен двубой между двама босоноги джентълмени на татами.Целта ни тук е да разкажем какво разбират под реална бойна техника в Китай, ето защо ви препоръчваме веднага да настроите мозъците си на съответната вълна или просто не четете по-нататък. Спортните единоборства ни интересуват само от гледната точка на средство за разтоварване на нервното напрежение, чрез гледане на съревнования.
Историята на Китай е неразривно свързана с бойните изкуства.Както в езика на ескимосите има десетки думи за обозначаване на явлението "сняг" и " лед", така в китайския език има много термини, отнасящи се за явлението "бой", които е трудно да бъдат преведени на който и да е европейски език, в това число и българския,та обикновено се налага да бъдат замествани с цели описания. Едно от най-древните свидетелства за съществуването на бойни изкуства е намерено през 1975 г. по време на археологически разкопки на гроб от времето на династия Цин(221 - 207г. пр.н.е.), на който са изобразени двама души в схватка.Тази фотография често присъства в китайските книги по история на У ШУ.
След монголската инвазия в Китай през 1279 г. бойните изкуства били забранени и У ШУ се скрило под маската на театъра, тъй като в китайския театър има много бойни пиеси, представящи сражения.От този момент една от отличителните черти на У ШУ станало стремежа всяко движение да изглежда красиво.В следствие на това се появили чисто демонстративни направления, нямащи нищо общо с реалния бой.Китайската поговорка по този повод гласи: "Юмруците летят - все едно танцуващи цветя, краката удрят - като шивашки игли, движенията са красиви, но полза от тях никаква".След изгонването на монголите в народните среди процъфтявали така наречените "лей тай" - "двубои на платформа".По време на празници, в селата се издигали дървени платформи, на които желаещите можели да премерят сили - с или без оръжие.Особени правила нямало, не се препоръчвало използването на смъртоносни приоми, както и използването на оръжие при вече започнала схватка(т.е. ако уговорката е без оръжие-бият се без оръжие, ако е за мечове - бият се с мечове). С тази традиция не са могли да направят нищо дори нахлулите през 1644 г. манджури. След революцията през 1911 г., в Китай избухнали междуособици, той се разпаднал на десетки автономни области, които управлявали т.н. милитаристи. Обикновено те били любители на бойните изкуства и поощрявали лей тай, в които взимали участие много майстори от бившите тайни общества, борещи се против манджурската династия.В резултат на това, през 1928 г., когато накрая в Китай се образувало централно правителство, двубоите на платформа получили и неговата подкрепа, били проведени няколко лей тай от всекитайски мащаб, на първите от тях присъствал лично президента Чан Кайши, а през 1936 г. китайската делегация демонстрирала У ШУ на Олимпийските Игри в Берлин.Тъй като по това време никой не бил чувал за азиатските бойни изкуства, изпълнението на форми публиката взела за танци.
Когато през 1949 г. на власт в Китай идват комунистите, У ШУ било обявено за феодална отживелица, на негова основа решили да направят нов вид спорт.Отначало било взето решение да се провеждат състезания само по форма(това, което сега наричат "гимнастика У ШУ"), но народа искал зрелища, и за това през март 1979 г. следвайки настъпилия "бум" на У ШУ Държавния Комитет по Спорта постановява да се разработи в 3 центъра - Чжъцзян, Ухан и Пекин "спортна форма на състезания по У ШУ, след което да бъде разпространен получения опит".След няколко години експерименти, през 1982 започват да се провеждат всекитайските съревнования по У ШУ -сан шоу(спортна форма на единоборство в У ШУ).През 1988 г. били проведени първите международни състезания и за да се привлекат чуждестранни участници правилата били променени.Така за първи път в историята на Китай, противниците в тези двубои се биели на бос крак.
И така, какво представлява днес У ШУ сан шоу? Боя се провежда на квадратна платформа със страна 8 м. и височина от земята 60 см.повърхността на платформата е покрита с мека настилка.Около платформата на разстояние 2 м. е разположено защитно покритие с дебелина 20-40 см.Никакви ограждения, въжета и прочие! В боя участват двама състезатели, боя се провежда в режим пълен контакт, състезателите носят защитно снаряжение - шлемове, жилетки, ръкавици, наколенки и т.н.Разрешени са удари с ръцe и крака в главата, корпуса, бедрата и подбедриците, а също и хвърляния.С цел безопасност са забранени серийни удари с ръце в главата.За да се стимулира провеждането на хвърляния за сметка на техника, а не на сила, хвърлянето не се зачита, ако е бил направен захват продължаващ повече от 2 секунди. Може да се победи с нокаут или по точки. Две точки се дават за серия от приоми, събаряне на противника с удар или хвърляне, сполучлива атака със скок, от лежащо положение или ниска подсечка.Една точка се дава за същите действия, но с не такава ефективност(например, ако противника не е паднал напълно вследствие на удара, а се е подпрял с ръка). По старите правила за изхвърляне на противника от платформата давали чиста победа, сега го оценяват с три точки.Забранени са удари с лакти и колене, болезнени и удушаващи приоми.
От гледната точка на човек, който е привикнал към кик-бокса или карате, правилника е повече от свободен: ако искаш удрай, ако искаш - хвърляй, ако искаш скачай, ако искаш - падай и атакувай от земята. Така ги възприема и младежта, ето защо У ШУ САН ШОУ бързо се разпространява в Европа и Америка. Въпреки това старите майстори по У ШУ се отнасят къ У ШУ САН ШОУ абсолютно отрицателно. Нека да разберем защо.
1. Както споменава един от майсторите , "за да побеждаваш в САН ШОУ трябва да се занимаваш с бокс , а не с У ШУ". В САН ШОУ се бият с ръкавици, което веднага съществено ограничава възможните техники с ръка. Та нали в У ШУ освен юмруците, често се използват техники с открита длан. В редица стилове прийомите се зпълняват с ръка във формата на "нокти" или "ръка на богомолка". Значителна част от У ШУ съставлява това, което се нарича ЦИН НА - болезнени и удушаващи захвати и ключове. В САН ШОУ всичко това е забранено.
2. В боя освен дългата дистанция има и къса, на която е нужно да се удря с лакти и колене. Но именно тези удари са забранени от правилата.
3. Макар че платформата има край, което приближава двубоя към реалните условия, все пак нейната повърхност е еднородна. Реалният бой може да се провежда принципно в най-различни условия и ето защо във всички стилове на У ШУ се отделя изключително внимание на стъпките, точността на постановката на краката и устойчивостта на придвижването. В спортният двубой спокойно можете да минете и без това.
4. По правилата на САН ШОУ състезателите провеждат боя на бос крак. Този, който не е учил специално бой с обувки му е много трудно да разбере колко диво и извратено изглежда боя бос. При обучението на удара с бос крак изключително много време се отделя на умението правилно да се поставят пръстите на краката, за да може да се удря с основата им. Ако пробвате да ударите по същия начин с обувка с твърда подметка, ще видите, че удара се получава пъзгащ. При боя с обувки се използват други точки на приложение на силата, ето защо силата върви по друг начин, по друг път. И за да се приложи максимална сила по този начин, е нужна друга техника на удара. По такъв начин дори от гледната точка на техниката е нужно веднага да се вземе решение - дали се учиш на реален бой или на бой на спортната площадка.
5. В реалния бой опасността може да дойде от всяка страна. Ето защо във всички стилове на У ШУ се изисква да се води постоянно наблюдение във всички посоки или както гласи поговорката: "Погледът следи осемте посоки, ушите слушат шесте пътя". В спортният двубой противника е само един. Ако той се опита да атакува в забранена зона /в най-ефективната от гледна точка на реалния бой/, то той ще бъде дисквалифициран, а на Вас ще Ви присъдят победа. Така спортният двубой не само че не развива нужните качества, но даже напротив приучава към вредни навици. Принципно списъка може да бъде продължен, но засега това е достатъчно.
Двубоите в традиционното УШУ обикновено се наричали "САН ДА". Най-точният превод на този термин е /неканонизирани удари/. По този начин САН ДА се противопоставя на ДУЙ ЛИЕН - упражнения по двойки, където всички движения на двамата партньори са предварително уговорени. САН ДА не е съревнователен или състезателен двубой, а тренировъчен, той служи за придобиване на навици за прилагане на вече заучената техника в реалния бой. В различните школи САН ДА се тренира различно, могат да се нанасят удари с непълна сила, могат да се обличат плътни дрехи /В Северозападен Китай за тази цел се използват дебели пaмучни дрехи/ и така боят да се провежда по-ожесточено. Във всеки случай участващите в САН ДА осъзнават, че тяхната цел не е да докажат превъзходството си, а да се подготвят за реалния бой, ето защо тука не възникват спорове от сорта на влязал ли е даден удар или не: ако аз съм пропуснал удар нямам причина да го скривам. Могат спокойно да се прилагат удари по жизнено важни места, естествено не е задължително да се рита с пълна сила в слабините, ако Ви се е отдало да постигнете докосване, то в реалният бой малко по-силен удар ще бъде способен да изведе противника от строя. А в учебния, той и така ще го забележи. Именно съществуването на САН ДА наред с отсъствието на спортни ограничения е довело до това, че през всичките векове на съществуването си У ШУ действително е станало ефективна система за подготовка за реалния бой.
Веднъж четохме в някаква статия, как автора напълно сериозно твърди, че тъй като навремето спортни двубои не е имало, то в традиционните бойни изкуства по време на двубой един от участниците умирал и ето защо видите ли в традиционните бойни изкуства не са могли да се подберат действително ефективни техники, и ето защо най-добрият вид единоборство това е кик бокса. Какво да кажем? Разпространяваната чрез средствата за масова информация "митическа история" на карате действително би могла да бъде повод за подобна хипотеза. Но що се отнася до Китай тя е абсолютно неприложима - ако ти не можеш да приложиш даден прийом в САН ДА, то в реалния бой съвсем няма да можеш, ако не можеш да осъществиш защита в САН ДА, то в реалния бой ще пропуснеш удар. Ето защо навремето е имало майстори, които въобще не е било възможно да бъдат докоснати и които са можели предварително да класифицират противника в "таблицата с ранговете" без да му причинят нито една контузия. И всичко това благодарение на практикуването на САН ДА.
От друга страна да поставиш човек веднага в САН ДА е безсмислено, той просто няма да знае какво да прави. Ето защо се е утвърдила традиционната схема на подготовка. Обща подготовка, тренировка на базови елементи, индивидуална отработка на прийомите във форми, познаване на приложението на прийомите в упражненията по двойки и изучаване на реалното използване на прийомите чрез практикуването на САН ДА.

II. С КАКВО ЗАПОЧВА ТЕХНИКАТА?

 

Боец, който не може да повдигне оръжието, не може да води бой. Ако Вашият удар не причинява някакъв вид контузия, то той е безполезен. Ако се оказваа, че Вашите дървени мускули и неразработени стави не Ви позволяват да изпълнявате цял клас от прийоми, то тогава рязко спада необходимостта на противника от защита. Всичко това не подлежи на съмнение. Ето защо в традиционните школи по У ШУ преди да започнат да обучават на техника, отделят известно време на повишаване на общото ниво на физическо развитие. В различните школи за тази цел са били необходими от три до пет години. Този етап се нарича "ДЗИ БЕН ГУН - базова подготовка". Обикновено под това се разбират упражнения за общо и специално физическо развитие, умението да стоиш правилно - изучават се най-простите базови прийоми - напр. прав удар с юмрук или с длан. Чак след известно достигане на някакво ниво на развитие ученикът е започнал да изучава техниката на стила.
Много често се твърди, че източните методики за развитие са неприложими за западния човек поради разлика в строежа на организма. Най-честото такова твърдение е по отношение на китайските методи за разтягане. Ние не отричаме, че у представителите на монголоидната раса костите са малко по-различни от тези на европейците, но тези различия практически не играят никаква роля - сухожилия, кости и мускули се срещат в еднакво количество както у французина, така и у виетнамеца. Развиването на спортното У ШУ през последното детесителие /а в спортното У ШУ са влезли много от методите за подготовка на традиционното У ШУ/ показва, че европейците и американците могат да постигнат същите резултата, както и китайците. На първия световен шампионат по спортно У ШУ проведен през есента на 1991г. в Пекин сборния отбор на СССР се класира на второ място, отстъпвайки само на спорния отбор на Китайската народна Република и оставяйки зад гърба си сборните отбори на Непал, Сингапур, Филипините и т.н. Така че, ако искаш - намираш начин, ако не искаш - намираш си извинение.
Обикновено стандартният набор от упражнения включва развитие на раменните стави, гръбнака и краката. Ако предстои изучаване на техника с късо оръжие, то тогава в базовата тренировка се включват упражнения за развитие на силата и гъвкавостта на китката. На тези, на които им предстои да използват ЦИН НА се набляга върху силата на хвата и неговата бързина; тези, които ще използват хвърляния включват в своята тренировка упражнения за развитие на сила. В някои стилове съществуват канонизирани комплекси от упражнения най-известният от който е ШАО ЛИН ТУН ЦЗЪ ГУН, т.е. Шаолинска юношеска гимнастика.

III. НА МЯСТО СТОЙ?

Занимаващите се със спортни двубои от типа на карате и таекуон до бързо привикват към понятието "стойка". Когато обаче се опитват да се занимават с У ШУ много трудно възприемат факта, че в китайските бойни изкуства термина "стойка" отсъства. Когато човек стои в някаква позиция, то това се нарича статична тренировка, а не тренировка на бойна техника. Да стоиш по време на бой на едно място е верния път към поражението. Да атакуваш лице в лице подготвения за защита и примерно равен по сила и възможности противник е още по-безумно. И всеки един поне малко разсъждаващ боец обикновено се старае да атакува откъм ъгъл, в който защитата на противника е най-слаба. Ето защо в реалният бой противниците са в непрекъснато движение.
Това, което в английските преводи на книги по У ШУ обикновено се нарича "Stances", в китайските книги се нарича " БУ СИН", т.е. форма на стъпката. Това е именно форма на стъпката, т.е. стоп кадър от бързо движение. Ако това не се осъзнае, то естествено ще възникнат въпроси от типа на "как може да се атакува или да се защитава човек от позиция ПУ БУ /стъпка на приведен към земята/, която се явява базова в почти всички северни стилове на У ШУ. Ами никак! ПУ БУ това е преходен момент при атака на ниско ниво или при подхождане за хвърляне тип мелница, също така може да служи за завършваща позиция при събаряне на противника и контрол върху ръката му. Да стоят в ПУ БУ и да очакват нападението на противника могат само персонажи от Хон Конгските филми за бойни изкуства, демонстриращи стила на змията.
От друга страна стоенето в каноничните форми на стъпка е много полезно, така както и практикуването на "стълбовото стоене" /ЧЖУАН ГУН/, което собствено се отнася към ЦИ ГУН , но се практикува във всички стилове на У ШУ особено през първте години на занимания. Това е отличен способ или метод първо да се научите да държите корпуса си вертикално /което е основата на основите на всяко едно бойно изкуство независимо дали в Китай, Корея, Япония или Виетнам/ с абсолютно прав гръбнак и второ да укрепите краката. При това различните позиции укрепват различни групи мускули на краката. Корпуса трябва да се държи изправен, защото в човешкото тяло ЦИ и кръвта текат по определени маршрути. Ако по време на тренировка накланяте глава, напрягате шията и изкривявате гръбнака, то вътрешните органи не могат да съхранят естественото си разположение. Ще бъде възпрепятствано разширяването и свиването на белите дробове, което води до невъзможност за нормална циркулация на ЦИ и кръвта по тялото. Влизането в позиции трябва да бъде възможно най-ниско, но без да се нарушават изискванията към всяка една от тях и най-вече тези, които засягат корпуса.
Съгласно научни данни, когато човек се намира в положение на полуклек, т.е. краката са сгънати в коленете под прав ъгъл, то най-голямо натоварване се пада на четриглавия мускул на бедрото. А именно този мускул е отговорен за повдигането на крака при удар с крак напред, т.е. най-често използваният тип удар в реалният бой. Значи, ако стоиш в ГУН БУ предното бедро трябва да бъде успоредно на земята, ако стоиш в МА БУ, старай се да застанеш така, че краката ти да приличат на буквата П, когато сядат в СЮЙ БУ отново се старай бедрото на опорния крак да е паралелно на земята. На първо време това се оказва невъзможно, например в СЮЙ БУ с бедро паралелно на земята нетренираният човек би издържал не повече от 3 секунди, но ако искате наистина да направите краката си здрави, трябва да преодолявате себе си.
Още един важен фактор към стоенето е навика да се поставят правилно стъпалата. В У ШУ обикновено се изисква стъпалото да се залепва за земята, т.е. крака да се поставя на земята абсолютно равно /пръстите и петата да докосват земята едновременно/ и в момент на докосване на земята пръстите на краката се свиват, като че ли захващат земята. По този начин стъпалото докосва земята с петата и края на пръстите, а центъра на стъпалото е повдигнат "опустошен". Ако се изработи този навик, то независимо с каква скорост се придвижвате, Вие винаги ще стоите устойчиво и намя да губите равновесие. Не случайно в някои стилове кратака се сравняват със закопани в земята стълбове. Най-популярният вид статична тренировка е стоенете в позиция МА БУ, колкото и критично да се е отнасял към това Брус Ли. Всеки път на тренировка се препоръчва устойчиво стоене по 5-10 минути. Започвайки тренировка може да стоите веднъж по една минута и така от 3 до 5 пъти по време на тренировка. След двегодишни тренировки може да увеличите времето за еднократно стоене до 30-45 минути. В манастира Шаолин се е считало, че когато можеш да престоиш около 2 часа си достигнал базовия минимум. След което слагали на бедрата камъни с тегло 2-3 кг, след което 5 кг, 10 кг, 15 кг. След като е постигната способността да се стои с тази тежест в продължение на два часа упражнението се счита за успешно.
Всеки един от стиловете на У ШУ има свой набор от базови форми на стъпката, но ГУН БУ /стъпката на лъка/, МА БУ /стъпката на ездача/, ПУ БУ /стъпката на прилепен към земята/, СЮЙ БУ /пустата стъпка/ и СИЕ БУ /отпочиващата стъпка/ присъстват във всяка една школа.

IV. ЗА БОЙНАТА ПОЗИЦИЯ

 

Е, добре, ще кажете Вие. По време на бой действително не трябва дълго да стоиш на едно място, но от друга страна да се придвижваш с отпуснати ръце също не става. Може да не успееш да отреагираш. Навярно има някакви препоръки на тази тема?
Да, има. Но във всеки стил - свои. Каквото и да говори там Брус Ли стил без стиловост няма. Човек не може еднакво съвършено да изпълнява абсолютно всички движения, не могат в еднаква степен да бъдат развити всички мускули. Ето защо обикновено всеки стил се ограничава с няколко принципа и строи техниката и тактиката си върху тях. По време на тренировка човек се развива най-оптимално именно за техниките на своя стил, а неговата бойна позиция е най-удобна също за тези техники. Позицията на "трите тела" от стила СИН И ЦЮАН въобще не прилича на стъпката на "сгъващия се дракон" от стила БА ГУА ЧЖАН. От друга страна някои общи черти в бойните позиции на различните стилове все пак могат да бъдат открити.
По време на боя боецът трябва в зависимост от особеностите на атакуващите и защитни техники в различните моменти на различни дистанции и в различни условия бързо и непрекъснато да променя методите на придвижване и заемането на позиция. Ето защо бойната позиция трябва да позволява свободното придвиждане както напред, така и назад, както в ляво, така и надясно, без да има явен пренос на центъра на тежестта, който обикновено се проектира между краката. Както споменахме в предната глава в момента на поставянето на крака той трябва да се залепи за земята, ето защо постоянната готовност за движение се поддържа не за сметка на подскачането на място, както е в спортните двубои, а за сметка на полуприсвитото състояние на краката. Трудно нали? Ето защо е нужно и статичното укрепване на мускулите на краката.

Освен това бойната позиция трябва да бъде удобна и за атака. По време на боя, противника ту удря с юмрук, ту удря с крак, на високо ниво, на ниско ниво, дистанцията също постоянно се променя. Удобния момент за контраатака може да възникне всеки миг и в същия този миг да изчезне. В тези моменти изключитено важно е отпуснатото разположение на ръцете и разстоянието между краката.
Друг важен фактор за бойната позиция е удобството в защита. За защита в У ШУ се използват както неконтактни методи - отстъпване, отскок встрани, приклякане, така също и контактни - отвеждания, блокове, поставяне на подбедрицата, пресичане, обхващане на атакуващия крайник и т.н. За това намирайки се в бойна позиция, трябва да се погрижим за това , че минимална част от тялото да бъде открита за противника, а защитената част - максимална. Ето защо в бойна позиция обикновено тялото е странично обърнато към противника, ръцете - едната горе, другата долу, прикривайки уязвимите места в областта на гърдите, корема и слабините. Освен това трябва да се държат гърба и шията изправени, леко да се прибере брадичката, устата затворена, леко да се присвие тази част на гърлото, обърната към противника.

 

V. МЕТОДИ НА ПРИДВИЖВАНЕ

 

В различните стилове на У ШУ има различни придвижвания. Поговорката гласи: "Да се тренират юмруците е лесно, но да се придвижваш е трудно." Скоростта и дистанцията на придвижване влияят непосредствено на ефективността на атаката и защитата, ето защо към придвижванията има следните изисквания:
ЕСТЕСТВЕНОСТ. При придвижванията, движенията и смяната на позициите трябва да става живо и естествено, противника не трябва да забелязва положението на центъра на тежестта.Определянето на месторазположението на центъра на тежестта на противника е основа за избора на използваните техники. Например, ако противника атакува със страничен удар с юмрук, то неговия център на тежестта задължително ще се премести на предния крак.Ако едновременно със защитата му нанесем подсичащ удар по на предния крак, то ефекта ще бъде забележителен.Освен това, тъй като центъра на тежестта на противника се намира върху предния крак, то той не може да контраатакува с него, естествеността на придвижването му е нарушена. За естествеността на придвижването съществена роля играят първо, силата, коленните и глезенните стави трябва да са еластични, и второ, разстоянието между краката не трябва да бъде прекалено голямо, центъра на тежестта по възможност да не се разполага на една от страните(освен при атака) и непременно да се избягва статичността.
СКОРОСТ. Придвижването трябва да е бързо. Поговорката гласи: "Ако ръцете достигат, а краката не, врага не може да бъде победен искусно.","В удара се падат 30% на ръцете и 70% на краката, победителят изцяло разчита на бързината на краката."
УСТОЙЧИВОСТ. По време на придвижване трябва да се съхранява равновесието.поговорката гласи: "Ако стъпките са неустойчиви, то юмруците са хаотични." В южните стилове казват по този повод:"Когато вдигнеш единия крак, едната страна опустява".Относно изискванията за защита и атака в северните стилове се казва:"Възползвай се от момента и удари,минавайки вземи чужда вещ, с 4 ляна помести 1000 цзина." Във всички тези изказвания се подчертава един принцип: Откривайки центъра на тежестта на противника и законите на неговото придвижване, да се наруши неговата устойчивост и своевременно да се използва момента за победа. Например, някой бойци при удар напред с юмрук разчитат само на силата и позволяват на своя център на тежестта да се премести твърде напред, излизайки от плоскостта на опората. Ако противника въздейства в този момент по посока на движението, то лесно атакуващия ще загуби равновесие.Други пък размахват крака към главата на противника, губейки устойчивост. При среща с противник ,който умее да хвърля, лесно ще се окажат на земята.Всичко това е в резултат на неустойчивите придвижвания.
ТОЧНОСТ. Придвижванията трябва да са точни. Точността им позволява да се печели време по време на атака, защита или контра-атака. Ако при атака придвижването е недостатъчно, няма да има ефект;при защита ако не се отдръпнеш достатачно има риск да получиш удар, ако пък отскочиш прекалено далече - не можеш да контра-атакуваш.Точността на придвижването основно зависи от възможностите на боеца за преценка на времето и разстоянието, което се постига след дълга практика. Не случайно в някои стилове на У ШУ през по-голямата част от тренировката се отработват придвижванията. Така например в БА ГУА ЧЖАН казват, че са нужни 10 години за отработката на стъпките, бойните приоми могат да се изучат за половин година. В МЕЙ ХУА ЧЖУАН (стълбовете на сливата ) учат, че противника трябва да бъде объркан в следствие на вашите придвижвания, все едно е в мъгла и не знае на къде да поеме.

 

VI. БОЙНА ТЕХНИКА С РЪЦЕ

 

Проблемът на съвременното спортно У ШУ е в това, че се акцентира твърде много върху формата.хората, първо имат слаба представа практическото приложение на приомите, и второ, даже знаейки го не умеят да го приложат на практика. Ето защо трябва да направим макар и не подробен преглед на приомите в различните стилове.
Съгласно теорията на У ШУ, техниките се разделят на четири големи групи:"ДА, ТИ, НА, ШУАЙ",т.е."удари с ръце, с крака, захвати и хвърляния". По друга класификация, приомите ги делят на такива за непосредствена атака и приоми на защита с контра-атака. Защитата като отделна категория не съществува, тъй като с отбрана нямя дя спечелиш боя. Виждате какъв контраст има с КАРАТЕ и неговото "винаги започвай и свършвай с блок" или с АЙКИДО и неговата философия за непричиняване на вреда! Често се случва да се чуват обвинения в жестокост по адрес на У ШУ, но трябва да се има пред вид многобройното население на Китай. Човешкия живот там, за разлика от европейската цивилизация, никого не е бил особено ценен(спомнете си разстрела на площад Тиенанмън през 1989г.), в случай на нападение практичните китайци обикновено се стремили да създадат значително числено преимущество, а не да водят рицарски дуели, ето защо всеки стил на У ШУ подготвя своите последователи за бой на живот и смърт против тълпа от нападатели, евентуално въоръжени, за разлика от вас самия. Всичко това не бива да се забравя при тренировка на техниките в У ШУ, иначе желаемия резултат няма да бъде достигнат.
От друга гледна точка техниките се разделят на базови - така наречения "ЦЗИ БЕН ГУН" и собствено приоми. Обикновено приома се състои от няколко базови техники, комбинирани в съответствие с принципите на конкретния стил.

 

VII. БОЙНА ТЕХНИКА С КРАКА

И така, какво толкова особено има в китайските техники с крака? Ами, ако се съди по филмите, тене се отличават кой знае колко от другите, а и не са толкова много. Но дайте да се разберем. Истината за хонконгските филми на подобна тематика се състои в това, че там се снимат много таекуондисти! Корееца Хван Цзян Ли, който изигра ролята на майстора на орловите нокти в знаменития филм "Змията в сянката на орела"(положил началото на кариерата на Джеки Чан), Алекс Ло - шампион на Тайван по Таекуондо, още един кореец - Казанова Фонг, и много други. А в спортните двубои от типа на КАРАТЕ, ТАЕКУОНДО, КИК БОКС - ударите с крака са такива, че ДА НЕ СА ОПАСНИ ЗА ЖИВОТА ИЛИ ЗДРАВЕТО. Ние не отричаме, че по принцип всеки удар може да се направи опасен, но от друга страна , съществуват удари, които сами по себе си са такива, а има и други , които много дълго трябва да се шлифоват за да станат смъртоносни. Стандартния проблем - с ударните повърхности. В спорта се бият боси, почти няма такива, у които пръстите на краката да са от стомана, обикновено точки се дават просто за докосване, на всичко от горе народа не умее да удря с пета, ами измисля всякакви " възглавнички на пръстите на краката" или удари с външния ръб на стъпалото. А в интерес на истината, не е винаги удобно да изкривиш глезена за удар с реброто на стъпалото, зависи как си обут. А какво можете да кажете за приложението на краката на близка дистанция? Май освен удара с коляно и прословутия "лоу кик", за друго едва ли някой ще се сети.
Та каква е характерната черта на "китайските крака"? Първата особеност - в базовата подготовка. В спорта обикновено разтягат само междубедрените връзки. В традиционните стилове на У ШУ се изисква разтяжка на цялата задна повърхност на бедрото, особено задколенните връзки. Това дава възможност да се действа с крака на високо ниво, без отклон на корпуса, което пък е ценно ако решите да ритнете противника в главата от близка дистанция. Втората особеност - при болшинството удари, особено в слабините и над тях, опорният крак не бива да се свива в коляното. В противен случай ще загубите равновесие. Трета особеност - корпуса обикновено също трябва да е вертикален. Великия майстор на стила МЕЙ ХУА ЧЖУАН, Хан Цзиен Чжун в една от своите книги обяснява така: "Защо например, при вертикален удар с крак в главата на противника не бива да отклонявате корпуса назад? По минимум две причини. Първо, проекцията на вашия център на тежестта ще се премести към задния край на площта на опората. Ако противника подхване крака ви, ще бъде достатъчно леко тласкане за да ви събори, нещо повече, може да паднете от отката на собствения си удар. Второ, представете си, че сте принудени да се защитавате, стоейки с гръб към стена или висок предмет. Ако сте свикнали да отклонявате корпуса си назад при удар, рискувате да си ударите главата, което е крайно неприятно."
За стъпалото в У ШУ има две положения. Първото, това е НАТЕГНАТО стъпало.популярното название е ШПИЦ. Ударната повърхност е или тилната част на стъпалото или пръстите на крака.Второто положение се нарича стъпало-КУКА.Или КОНТРА-ШПИЦ, като стремежа е ъгъла межде стъпалото и подбедрицата да е по.малко от 90 градуса. Ударните повърхности тук са - натегнатите връзки на вътрешната част на глезена(при подсечки), подметката(стапалото) и в редки случаи вътрешното ребро на стъпалото.В някои случаи, при това стъпалото се завърта още малко около оста си навътре, т.е. стъпалото е перпендикулярно на тибията , но подметката е обърната на вътре.Ударните повърхности в този случай са външното ребро на стъпалото или самата подметка.
Използваните удари с крака в У ШУ могат да се разделят на общи за всички школи и специфични за отделни стилове.

VIII. ЦИН НА - ТЕХНИКА НА ЗАХВАТИ И КЛЮЧОВЕ

 

Китайските йероглифи означават на български съответно ЦИН - ловя, хващам, и НА - захват, контрол. Т.е. ЦИН НА - това са техники, основаващи се на захвати, тласкания, заключвания и въздействие върху уязвими части на тялото. Болшинството от тези прийоми се използват за контрол над противника, но има и такива, които могат да причинят смърт или много сериозни контузии. Основите на ЦИН НА не зависят от стила, ето защо съвременните пазители на реда в Китай изучават просто ЦИН НА без да имат отношение към определена школа.От друга страна съществуват и характерни стилови прийоми. Например, техниките на школата ИН ЧЖАО ЦЮАН - (юмрука на орловите нокти), ТАН ЛАН ЦЮАН - (юмрука на богомолката). В някои стилове под ЦИН НА разбират просто техники за освобождаване от захвати, а в други като ИН ЧЖАО ЦЮАН, ТАН ЛАН ЦЮАН, ДУ МЕН ЦЮАН(юмрука на семейство Ду), това основната част от техниката.
От гледна точка на техниката, методите на ЦИН НА се делят на 4 типа:ФЕН ЦЗИН - разделяне на мускулите; ЦУО ГУ - разместване на костите; БИ ЦИ - прекъсване на пътя на ЦИ или ДУАН МЕЙ - пресичане на каналите; ДИЕН СЮЕ - въздействие върху уязвими точки. Първите два, позволяващи да се контролира противника чрез въздействие върху мускулите и ставите му, включват захвати и ключове. Прекъсването на пътя на ЦИ и пресичането на каналите се основава на прекъсването на достъпа на кислород в белите дробове или главния мозък. Вторите два се отнасят до въздействие върху боилогично активни точки, което предизвиква кратковременна парализа, загуба на съзнание или смърт. Такива техники изискват специални познания за циркулацията на ЦИ по меридианите.
Разместването на кости включва въздействие върху ставите, което може да варира от леко блокиране до пълно счупване на костта. Има два способа за прилагане на този метод. Първия способ - спиране на атаката на противника. Всяко движение на човека се определя от движението но ставите му. Ако ставата е блокирана или заключена, то движението е невъзможно, тъй като ще доведе до повреждане или счупване. Втория способ - предизвикване на болка. Въздействайки върху ставите на противника, предизвикваме верижна реакция в мускулите, сухожилията и нервите около тях, което води до появата на болка.
Разделянето на мускулите е друга категория ЦИН НА, която се разделя на три типа: извиване, хващане и натискане. Извиването включва усукването на различни групи мускули. Когато мускулите са усукани или разтегнати, те временно губят способността си да функционират нормално; в този случай, движението, за което отговарят тази група мускули ще бъде затруднено или отсъстващо. Освен това, при усукани и разтегнати мускули натиска върху нервните окончания предизвиква болка. Техниките на хващане и натискане имат сходна основа. Всеки мускул служи или за сгъване или за разгъване в съответната става; когато някой от тези мускули е захванат, то под въздействието на силата той изпада в неестествено положение. Това положение въздейства на нервите, което предизвиква болка и частична парализа на мускулите.
Пресичането на каналите и прекъсването на пътя на ЦИ включва два различни метода. В първия от тях, противника е изпратен в безсъзнание чрез прекъсване на дихателните пътища или болезнено въздействие върху мускулите на белите дробове. Въздействието върху дихателните пътища се ограничава с удари и удушаващи захвати, докато въздействието върху белите дробове е по-сложно. За да им се въздейства правилно, боеца трябва да има познания за нервната система, която управлява мускулите около белите дробове. В резултат на специфичен удар мускулите рефлекторно се свиват с такава сила, че противника моментално изпада в безсъзнание от болка и невъзможност до поеме въздух. В техниката на пресичане на пътя на ЦИ, боеца прекъсва потока на кръвта към мозъка на противника. В резултат на това, противника губи съзнание за няколко секунди, Ако не бъде свестен, той може да умре, тъй като вените и артериите остават прекъснати за известно време.
Въздействието върху биологично активни точки става чрез мушкания, захвати или натискания, което води до частична парализа или смърт. Този раздел на ЦИН НА изисква добри познания в областта на китайската медицина.
От гледна точка на приложението, ЦИН НА се разделя на три категории:
1. ЧЖЕН ЦИН НА - право ЦИН НА - това са техники, използващи ЦИН НА за атака.
2. ФАН ЦИН НА - контра- ЦИН НА - техники за освобождаване от захвати.
3. ПАО ЦИН НА - разрушаващо ЦИН НА - това са противодействия срещу удари. След атаката на противника, захващате неговата ръка или крак и провеждате ЦИН НА.

 

IX. ХВЪРЛЯЩИ ТЕХНИКИ

Четвъртия раздел от бойната техника са хвърлянията.под хвърляния се разбира всички методи, служещи за събаряне на противника на земята:хвърляния през тяло, захвати, закачания, подсечки, изваждане на противника от равновесие и т.н. В Китай от древни времена съществува високо развито изкуство, наречено ШУАЙ ЦЗЯО - борба.
Но следва да отбележим, че между прилагането на хвърлящите техники в ШУАЙ ЦЗЯО и У ШУ има разлики. ШУАЙ ЦЗЯО - това е типична борба от типа на самбо или джудо, за изпълняване на хвърлянето се изисква захват за дрехата на противника, да се изведе от равновесие и да се изпълни техниката. В У ШУ се предполага, че противника не е задължително да е облечен и то с дреха, удобна за захващане, освен това може да се окаже, че такава липсва въобще на нужния участък от тялото. Нещо повече, в бой където противника предимно ще удря, то логично е , че той няма да чака вие да направите удобен захват и да го изведете от равновесие. Ето защо в У ШУ хвърлянията често са съпроводени със непосредствено захващане на торса и крайниците на противника, със спомагателни удари и най-важното БЪРЗО. Това е отразено дори и в правилата на двубоите в спортното У ШУ - САН ШОУ: хвърлянето не се зачита, ако е проведено от захват, продължил повече от две секунди.
Но не бива да се мисли, че борците от ШУАЙ ЦЗЯО обезателно се заплитат в захвати по няколко минути, подобно на борците от някои олимпийски спортове. В североизточен Китай съществува разновидност на ШУАЙ ЦЗЯО, образно наричана "изкуство на бързите хвърляния". Майсторите от това направление изискват хвърлянето да се изпълнява НЕЗАБАВНО след захвата, без всякакви предварителни "разклащания" на противника. Това разбира се изисква прекрасно владеене на хвърлящата техника, голяма сила и отлична наблюдателност. Нужно е да се прецени обстановката, да се разбере, изразявайки се с термините на самбо "къде иска да падне противника", мигновено да се проведе нужния захват и веднага да се изпълни хвърлянето. Ако противника е успял да се защити от хвърлянето - значи се е появила възможност за хвърляне в друго направление и трябва това незабавно да се използва. Борците от този стил водят схватката много динамично и яростно, именно такива прийоми обикновено са иползвали майсторите по У ШУ, включващи ШУАЙ ЦЗЯО в тренировките си.
От друга страна прилагането на прийомите от ШУАЙ ЦЗЯО, особено на хвърлянията през тяло изисква все пак голяма сила. Освен това, лекия човек трудно ще прехвърли през себе си тежкия, за това се изразходва много сила. За това болшинството школи в У ШУ практикуват хвърляния, не изискващи голяма сила - подсечки и изваждания от равновесие. Освен това в У ШУ има хвърляния, които са забранени в борбата или просто не се срещат - например хвърляне на противника така, че той да падне на глава, по корем(което е отлична възможност за довършваща техника в гърба) или контра- прийоми против удари с крака.
Привържениците на ударните техники често задавот въпроса:"А защо въобще са нужни хвърляния в реалния бой?" Ще се опитаме да изброим няколко аргумента в полза на хвърлянията.
1.Хвърлянето оказва силно въздействие върху психиката на потърпевшия.Падайки след хвърляне, човек се стряска повече от колкото след падане от удар, защото за хвърлянето се изисква отлична техническа подготовка и ако противника е успял да те хвърли, значи е по-техничен от теб.
2.Хвърлянето изтощава силите на противника. Бидейки хвърлен, човек за да избегне силното сътресение, напряга мускули, а за да продължи боя, той трябва да стане възможно най-бързо, в резултат на това, човек се изтощава максимално както физически, така и психически, което пък се отразява пагубно върху техниката му.
В общи линии, хвърлянията трябва да се прилагат неочаквано и в нужната ситуация. Великия майстор по У ШУ Ван Цзъ Пин е казвал, че прилагането на хвърлянията трябва да е като "декемврийски вятър, завихрящ снега, удря в лицето и се промъква през дрехите", а противника трябва да се чувства като "попаднал под лавина".

Х. ДУЙ ЛИЕН - УПРАЖНЕНИЯ ПО ДВОЙКИ

Тренировката в У ШУ се състои от ГУН - наработка, и И - смисъл.ГУН - това е нарастването на мощта на всеки прийом, а И - изкуството правилно да бъде приложен той. Тези две понятия са взаимодопълващи се, ако едното липсва, не разчитайте на победа.
Пример - може да сте отработили на уредите убийствени прийоми - удари с огромна сила, мощни захвати и т.н. - но ако нямате опит в упражненията по двойки, то в реална ситуация не само не може да се говори за победа, но и може да претърпите поражение поради недостатъци в защитата ви. От друга страна, ако се хвърляте в схваткa с неотработени прийоми, шанса да ги приложите ефективно е почти нулев.
Ето защо, за да се натренира правилното прилагане на прийомите в У ШУ се използва средство, наречено ДУЙ ЛИЕН. ДУЙ означава "един срещу друг", а ЛИЕН - "тренировка". Така ДУЙ ЛИЕН - това е тренировка по двойки, която се провежда по предварително уговорена схема. По време на такава тренировка се осъществява наработката на умения за правилно прилагане на прийомите, придобива се усет за момента и се изработват нужните рефлекси.
Тренировката по двойки се базира и предхожда ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от индивидуалната наработка на техниката. Защото ако техниката не е отработена, то нейната отработка ще се наложи рано или късно - иначе няма да можете да участвате в упражненията по двойки,в противен случай ще загубите не само собственото си време, а и това на партньора, което пък ще забави прогреса и на двама ви. Чрез индивидуалните тренировки трябва да се отстраняват грешките, появили се в хода на упражненията по двойки.Само по такъв начин, съчетавайки индивидуалната тренировка и тази по двойки може да се постигне майсторство в реалната схватка.
Всеки стил има свои методи за упражнения по двойки. Те могат да варират от повторения на прости движения по двойки, до цели форми от по няколко десетки движения. Има случаи, при които към някакво ТАО ЛУ т.е. форма, е прикрепен спомагателен комплекс, състоящ се от движения против същия този въображаем противник, за който са предназначени техниките във формата. По такъв начин една и съща форма може да се отработва индивидуално и по двойки.
Освен упражненията по двойки, предназначени за тренировка на бойни прийоми, съществуват и упражнения, чиято основна цел е противоударна закалка на различни части на тялото. Често тези две разновидности се съчетават в една комплексна тренировка.