ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН е един от най-известните стилове в У ШУ. За неговия произход съществуват множество легенди. Една от тях гласи, че основател на този стил е даоския монах ЧЖАН САН ФЪН, живял в планината У ДАН по времето на династиите ЮАН и МИН. Според друга легенда, ЧЖАН САН ФЪН е живял през династия СУН, а секретите на ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН му били разкрити по време на сън. Трето предание гласи, че основател на ТАЙ ЦЗИ е СЮЙ СЮАН ПИН, живял през династия ТАН.
Според историческите летописи създаването на тази школа се свързва с името на ЧЕН ВАН ТИН, живял в края на династия МИН в провинция ХЪ НАН. До падането на династия МИН, ЧЕН бил известен военачалник, но след падането на династията заживял уединено в родното си село ЧЕН ЦЗЯ ГОУ, като през свободното си време се занимавал с У ШУ.

Създадения от ЧЕН ВАН ТИН стил се основава на три източника:
1. Заимстване и обобщаване на методиките на различни школи от края на династия МИН, позовавайки се на трактата "ЦЗИ СЯО СИН ШУ" генерал ЦИ ЦЗИ ГУАН.
2. Основите на древното изкуство ДАО ИН - "Ръководене и разтягане" и ТУ НА - "Изхвърляне и събиране".
3.Следване на древното учение за ИН и ЯН, учението на традиционната китайска медицина за енергийните канали - ЦЗИН ЛУО.

По време на своето създаване стила бил наречен ЧАН ЦЮАН, заради продължителноста на движенията. През 18 век ВАН ЦЗУН ЮЕ прави филисофско тълкуване на тази школа и за пръв път го нарича ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН.
Според покойния майстор и изследовател на ТАЙ ЦЗИ - У ТУ НАН, въпросния стил създаден от семейство ЧЕН е своеобразна шаолинска школа, поради голямото сходство в движенията, наименованията и не на последно място близоста на манастира ШАО ЛИН до село ЧЕН ЦЗЯ ГОУ.

Въпреки че по-късно възникват още четири основни направления на ТАЙ ЦЗИ, всички те имат сходни черти:

1. Сърцето е в покой, волята съсредоточена, дишането естествено.
2. Златната среда, безметежност, мекота и плавност. Тялото съхранява покоя, естественост, безпристрастност, движенията са леки, плавни, все едно тече вода.
3. Движенията са дъгообразни и завършени. Непрекъснати, непринудени и гъвкави.
4. Слятост, координация, разграничаване на "пълно" и "празно". Кръста е като направляваща ос и предавателно звено, центъра на тежеста е стабилен.
5. Лекота, живост, хладнокръвие, твърдото и мекото взаимно се допълват. Във всяко движение има живост и енергичност, зад външната мекота се крие твърдост, силата се прилага еластично.

ШКОЛИ В ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН

Стил ЧЕН

Този стил се разделя на два подвида - стар и нов. В стария, основан от ЧЕН ВАН ТИН има пет форми, но да наши дни са стигнали само две. Първата форма съдържа 83 движения. Ето нейните особености:
1. Движенията са спираловидни, като че ли се навива пружина. Всички действия се ръководят от кръста. По време на движенията енергията се акумулира в четирите крайника следвайки принципа: "Всяко движение е праобраз на вътрешната и външната работа на формата като цяло".
2. Зад външната податливост се крие вътрешна устойчивост. Твърдото и мекото преливат едно в друго, в движението на юмрука твърдоста се постига чрез не - твърдост, мекотата - чрез не - мекота, вътрешната сила е съкрушителна и в същото време гъвкава и жива.
3. Всички действия са неразривни и целят възбуждането на ЦИ. ЦИ се потапя в ДАН ТИЕН и едновременно се навива около него.
4. Редуване на малка и голяма скорост, мълниеносни промени в действията, движенията на юмрука са бавни.

Втората форма се нарича ПАО ЧУЙ и съдържа 71 движения. Нейните особености са:
1. Голямо количество съкрушителни удари с крак.
2. В сравнение с първата форма движенията са по-бързи и твърди, ударите са по-силни.
3. Изобилстват удари със скок, светкавични обръщания на посоката.
Формите от новото направление също имат два подвида. Първия като цяло напомня стила от ЧЕН ЦЗЯ ГОУ, порядъка на движенията е аналогичен, само някои от най-трудните елементи липсват. Наричат го СЯО ЦЮАН ЦЮАН - "Юмрука на малкия кръг". Втория подвид - това е създадения вариант от ЧЕН ЦИН ПИН. Характеризира се с изящност, свитост и малка скорост. След като се усвоят движенията, кръга постепенно се увеличава, достигайки висша степен на сложност. Този стил е известен още като ЧЖАО БАО ЦЗЯ - по името на селото където се е разпространил.
Стила ЧЕН е най-древния от всички стилове ТАЙ ЦЗИ. Всички останали в по-малка или по-голяма степен са негови разновидности.

Стил ЯН

Този стил е основан от ЯН ЛУ ЧАН (1800-1873), живял в провинция ХЪ БЕЙ. Семейството му било бедно и за това ЯН още като дете работил като слуга в семейство ЧЕН. Според легендата, макар и работейки като прислужник, той намирал време да тренира самостоятелно това, което успявал крадешком да гледа от тренировките на семейство ЧЕН.
След това в зряла възрасту, той се върнал по родните си места и продължил да практикува, като видоизменил доста от наученото от ЧЕН.
Неговите съвременници нарекли стила му ЧЖАН МИЕН ЦЮАН - "Нежния юмрук", ЖУАН ЦЮАН - "Мекия юмрук" или ХУА ЦЮАН - "Изчезващия юмрук". По-късно ЯН ЛУ ЧАН опростил изхвърлянето на силата, премахнал скоковете и други сравнително трудни елементи. Неговия син още повече опростил стила и в този си вид той достига до наши дни. Неговите особености са:
методиката е опростена, непринуденост и достъпност в движенията, твърдото и мекото са скрити, лекото и тежкото се съчетават естествено, отпускането води до мекота, натрупването на мекота води до твърдост, непрекъснати и естествени движения.

Стил У

За основател на този стил се смята манчжуреца ЦЮАН ЮЙ, живял в края на династия ЦИН в провинция ХЪ БЕЙ. ЦЮАН ЮЙ отначало учил при знаменития ЯН ЛУ ЧАН, а после станал ученик на неговия син ЯН БАН ХОУ. Неговия син ЦЗИЕН ЦЮАН заменил фамилията с китайската У и продължил семейната традиция. Видоизменяйки арсенала от прийоми и отстранявайки сложните скокове, У ЦЗИЕН ЦЮАН основал своя школа. Нейните особености са:
движенията са леки, отпуснати и свободни, спокойни и естествени, непрекъснати като поток. Макар и изящен, стила е събран и много ефективен.

Стил У (омофон на горепосочения)

За основател на този стил се смята У ЮЙ СИЕН, живял в края на династия ЦИН в провинция ХЪ БЕЙ. Отначало той учил при ЯН ЛУ ЧАН, после изучавал стария ЧЕН стил, както и новото му направление. Комбинирайки някои от елементите и на базата на общите принципи, той създал свое направление в ТАЙ ЦЗИ. Неговите особености са:
стъпката е строга, движенията плавни, юмруците свити, "празното" и "пълното" са строго разграничени, "отварянето" и "затварянето" са отчетливи.

Стил СУН

Основател на това направление е СУН ЛУ ТАН от провинция ХЪ БЕЙ, живял в края на XIX век и началото на ХХ век. СУН бил страстен поклонник на У ШУ, отначало изучавал СИН И ЦЮАН, след това БА ГУА ЧЖАН и накрая ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН, стил У. На базата на тези школи той основал своя стил - СУН. Стила се отличава с постъпателните си движения напред - назад, гъвкавост и спокойствие, бързина и ловкост. Съвременниците нарекли този стил "КАЙ ХЪ ХУО БУ" заради специфичните стъпки, които СУН взел от СИН И ЦЮАН. Лекото побеждава тежкото, пълното се разбива в празното. Наред с характерноста си, стила притежава и типичните черти на всяка една школа по ТАЙ ЦЗИ - слятост, верижност и последователност на всички движения.

ОВЛАДЯВАНЕ НА МАНИЕРА НА ДВИЖЕНИЕ В ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН

Областта на главата

1. Главата трябва да се държи изправена, да не се навежда напред или назад, трябва да се обръща акуратно и естествено. Все едно, че е закачена за темето. Лицето трябва да е спокойно, отпуснато, очите гледат напред, устата затворена, езика леко докосва горното небце, дишането през носа, леко и естествено.
2. Шията трябва да се изправи, без да се напряга, свободно да се върти наляво и надясно.

Горни крайници

1. "Раменете да се отпуснат, лактите да се окачат" - раменните стави да се отпуснат и да се държат на едно ниво.
2. Лактите като че ли са окачени, ръцете са леко сгънати и свободно отпуснати.
3. Китките в ТАЙ ЦЗИ трябва да са "седнали", подвижни и еластични.
4. Дланите в ТАЙ ЦЗИ имат три форми - длан, кука и юмрук. Пръстите да са отпуснати, свободно да се свиват и отпускат.
5. Юмруците не бива да се стискат силно, формирането на юмрука да става естествено и непринудено.

Горна част на тялото

1. Гръб и гърди. В ТАЙ ЦЗИ има изискване "да се приберат леко гърдите и да се закръгли гърба". Мускулите да са отпуснати, в целия корпус не бива да има никакво напрежение. Да се държи изправен, но не вдървен, да не се накланя в никоя посока.
2. Кръст. Кръста съединява долната и горната половина на тялото. Той играе главна роля в промяната на движенията, а така също за предаване на силата от долната към горната половина на тялото. Кръста трябва да е отпуснат и потънал, само по този начин ЦИ може да се потопи в ДАН ТИЕН и от там да се разпространи в крайниците.
3. Корем. Корема да е отпуснат и "напълнен", само тогава ЦИ може да се потопи в ДАН ТИЕН.

Долна част на тялото

1. Слабини. Слабините трябва да са "закръглени", да не се огъват краката навътре. Бедрата отворени, така че заедно с коленете и слабините да образуват кръг.
2. Бедра. Бедрените стави да се отпуснат, движенията между тях да са координирани и живи.
3. Стъпала. Те са основата на позициите и придвижванията. Играят ролята на корен на всички движения, ако корена е неустойчив всичко става хаотично и нестабилно. Стъпките да са леки и уверени.

Закони на движението

Успокой сърцето, прилагай волята

Това е основния принцип в ТАЙ ЦЗИ. Неговия смисъл в най-общи линии е да се успокоят емоциите и волята да ръководи движението.

Вътрешно и външно отпускане

Отпускането започва от кожата и трябва да достигне до вътрешните органи, до "мозъка на костите". Само по този начин е възможно излъчването на ЦЗИН и пълната свобода и независимост от физическата сила - вашата собствена и тази на противника.

Слятост и гъвкавост

Съгласно такива правила като "малко да мръднеш и край с покоя" и "от стъпалото към бедрото и кръста завърши движението на един дъх" в движенията трябва да се съхранява вълнообразност, слятост и гъвкавост. Всички пози са свързани, като поток вода.

Правилна техника на тялото

"Корпуса трябва да е прав, равен и спокоен, тъй като на него се крепи всичко". Тялото да е меко, но не вяло. Гръбнака практически винаги е вертикален, освен в отделни случаи когато прийома изисква друго положение.

Съгласуваност на движенията

Движенията не само да са точни, но и строго координирани, вълнообразни, винаги като едно цяло.

Мекота и равност

Движенията да са меки, плавни, равни, естествени особено в началния етап. Позиците да са ниски, но без това да изкривява осанката.

Разграничаване на празно и пълно

Едно от основните правила в ТАЙ ЦЗИ. Отнася се както за долните крайници, така и за всяка останала част от тялото. Най-простия пример може да бъде даден с преноса на центъра на тежестта - ако той е на десния крак,т о това е "пълния" крак и обратното. Ловкото боравене и промяна с тези два принципа е също ключов момент за успешното реализиране на ЦЗИН - силата произтичащо от ставите и сухожилията.

Координиране на дишането и движенията

В ТАЙ ЦЗИ особено на началните етапи не се изисква специално съблюдаване на пълно съответствие между движение и дишане-важното е то да бъде естествено, ненапрегнато, леко и безшумно. По-късно практикуващия сам разбира, че при повдигане на крайниците например е удобно да се вдишва, докато при нанасяне на удар да се издишва. Не случайно старите майстори препоръчват съзнанието да не се занимава нито с дишането нито с ЦИ, просто да се следва естествеността на движенията и те да бъдат направлявани от волята.