МИТОВЕ ЗА КИТАЙСКИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА

 

За бойните изкуства съществуват много митове. Почти правило е хората да вярват в тях, приемат ги за истина. Тези митове до толкова са вкоренени в масовото съзнание, че всеки опит да се опровергаят се посреща на нож : "Какви ги дрънкате? На всички е известно, че нещата не стоят така !" И все пак ще се заемем с това неблагодарно дело.

МИТ №1 У ШУ - ТОВА Е КИТАЙСКА ГИМНАСТИКА

Има поговорка: "Не бъркайте КАРАТЕ с разпространения в нашата страна едноименен спорт ! "Същото може да се каже и за У ШУ. В буквален превод " УШУ " означава "бойни изкуства", това е общ термин, обозначаващ всички китайски бойни изкуства. Но в средата на ХХ век, китайското правителство решава да създаде нов вид спорт, на основата на У ШУ. Така, в частност, се е появила разновидност на художествената гимнастика, която официално нарекли " състезания по изпълняване на У ШУ - форми ". Тази " У ШУ - гимнастика" започнали да преподават в училищата и официално да пропагандират по цялата страна и в чужбина. Ето защо се е сформирало мнението, че У ШУ - това си е всъщност гимнастика. Всъщност реалното У ШУ има твърде малко общо със спортното - просто две различни неща, наричани по един и същ начин, което води често да объркване.

МИТ №2 СЪЩЕСТВУВАТ ДВА ВИДА КИТАЙСКИ БОЙНИ ИЗКУСТВА - У ШУ И КУНГ ФУ

Термина "Кунг Фу" е изкривено произношение на китайските йероглифи "ГУН ФУ". С този термин, в Китай са наричали всяка дейност, в която човек може да се самоусъвършенства. Т.е. - термина ГУН ФУ може да има отношение към бойните изкуства, но със същия успех може да има отношение и към кулинарията, изобразителното изкуство или хоровото пеене. Термина У ШУ обозначава именно бойните изкуства ! Така че, "У ШУ" и "ГУН ФУ" са принципно различни понятия.

МИТ №3 С БОЙНИ ИЗКУСТВА СА СЕ ЗАНИМАВАЛИ ВИСОКОНРАВСТВЕНИ МЪДРЕЦИ

Наивно - хумористично опровергаване на този мит би бил краткия преглед на класическите хонгконгски филми за бойни изкуства, където за да се пребие до смърт един - единствен главен гад, обикновено са нужни от два да пет положителни персонажа, и то на тях това едва - едва им се отдава.
Ако бъдем малко по-сериозни, то трябва да си отговарим на един въпрос : ЗАЩО въобще хората в древността са се занимавали с бойни изкуства ? В никакъв случай заради победа в спортни състезания, каквито просто не е имало. И не за развлечение и подобряване на психо-физическия тонус (такива тенденци се появяват чак през ХХ век). Хората са се занимавали с бойни изкуства ЗА ДА ОЦЕЛЯВАТ. В противен случай никой не би си губил времето с подобни занимания . Живота е бил тежък, не е имало социални осигуровки и да си изкарваш хляба е било доста трудно.
Какви слоеве от населението са се занимавали с бойни изкуства ?
Отчасти - армията, но само отчасти. Когато говорим за армията, трябва да се има предвид историческия период и мястото на действието. От една страна, например, офицерите от руския генерален щаб, пътешествали по северен Китай през втората половина на XIX век са оставили доста рисунки и писмени свидетелства за занятия по У ШУ, но от друга страна в Китайската история има периоди, когато армията е била комплектована основно от престъпници, било практика да те пратят войник като форма на наказание - естествено, че такива хора не ги обучавали на нищо сериозно. Без участия във военни действия армията "застивала" и започвала да се разлага - това прекрасно е разказано от знаменития китайски писател ЛАО ШЪ, който в своя недовършен роман "Под пурпурните знамена" разказва за "загниването" на една елитна "осемзнаменна" армия в края на династия ЦИН.
Кой се е занимавал с бойни изкуства от цивилното население? Тези, чиито всекидневен живот е бил тясно свързан с висока вероятността да влязат в бой. Това са - жители на погранични райони, а така също и тези, на които се налагало да пътешестват по места, където е висок риска от бандитско нападение - професионалните охранители на керваните. В тази категория влизат и телохранителите, а така също самите бандити и тези, които се борели с тях.
Трудно е да се повярва, че телохранителите, бандитите или професионалните войни от пограничните райони са били високонравствени мъдреци, иначе от къде ще се вземе всеизвестното "презрение" на "гражданското" към "военното", така характерно за цялата конфуцианска култура ? Действително, някои поговорки от фолклора на У ШУ говорят в прав текст, че хора владеещи на високо ниво бойното изкуство могат да се срещнат и от двете страни на барикадата, както сред лоялните граждани, така и сред бандитите и убийците. Някои стилове даже не крият, че сред майсторите от някое поколение са попадали и бандити, влезли после в официалната генеалогия на стила. Например, такъв е случая с един от клоновете на ТАН ЛАН ЦЮАН - "юмрука на богомолката" - знаменития майстор ЛЮ ДЪ КУАН се е обучавал при някакъв бродещ бандит. Ето защо не трябва да се пренаписва историята, живота има и тъмна и светла страна.

МИТ №4 С БОЙНИ ИЗКУСТВА СА СЕ ЗАНИМАВАЛИ ПРЕДИМНО В МАНАСТИРИТЕ И ПРЕДИМНО МОНАСИ

Манастира - винаги и навсякъде и всякога е бил място, където хората са се усамотявали с цел РЕЛИГИОЗНА ПРАКТИКА. Ако в някакви холивудски или хонгконгски филми представят еди кой си манастир в ролята на университет по бойни изкуства, то това е изключително плод на фантазията на авторите на филма. Всъщност, дори в знаменития манастир СУН ШАН ШАО ЛИН СЪ с бойни изкуства съвсем не са се занимавали всички. Планината СУН ШАН е доста глухо място, където са живеели доста бандити и неведнъж са нападали манастира - ето защо се е наложило манастира да се "обзаведе" с охрана, "монашеска войска". Именно "монасите - войни" от "монашеската войска" основно са се занимавали с бойни изкуства. При това трябва да отбележим, че много често "монаси - войни" са ставали хора, които преди това са се занимавали с бойни изкуства ( например, участници в разгромени антиправителствени организации, укриващи се от властите). Историята на щаолинското У ШУ е пълна с примери, за това как не веднъж нивото на манастирското бойно умение рязко се покачвало след "прилива на свежа кръв" от светските стилове : така се случило през династия СУН, когато ЦЗЮЕ ЮЕН разработил петстепенната система на обучение и знаменитите "72 прийома", така е било и през династия ЮАН, когато патриарха ФУ ЦЗЮЙ събрал 18 знаменити светски майстори, обогатили манастирската техника...

МИТ №5 СЪЩЕСТВУВА СТИЛ БОЙНО ИЗКУСТВО, КОЙТО СА ИЗУЧАВАЛИ В МАНАСТИРА ШАО ЛИН

Истината е, че шаолинското У ШУ не е единен стил, а конгломерат от стилове. В манастира винаги е имало много учители, всеки от които е обучавал няколко ученика и всеки от учителите обучавал на своето по своему. В резултат на това да се говори за единен стил е абсурдно. Естествено, че за вековете на съвместен живот и паралелно преподаване се е получавало обмен на техниките, известна стандартизация, взаимно преплитане на принципите, но никой и никога не си е поставял за задача да сведе всичко под общ знаменател и обща стандартизация. Ето защо занимаващите се понастоящем с шаолинско У ШУ, обикновено уточняват, че се занимават точно с еди кой си стил, тъй като да се занимаваш едновременно с всички шаолински стилове е невъзможно.

МИТ №6 СЪЩЕСТВУВАЛИ СА ДВА МАНАСТИРА ШАО ЛИН - СЕВЕРЕН И ЮЖЕН. ЮЖНИЯ БИЛ ИЗГОРЕН ОТ МАНДЖУРИТЕ ЗАРАДИ АНТИПРАВИТЕЛСТВЕНА ДЕЙНОСТ И ПЕТТЕ ОЦЕЛЕЛИ МОНАХА СЪЗДАЛИ ЮЖНИТЕ СТИЛОВЕ В У ШУ

Ако съществуването на северния ШАО ЛИН, който се намира в провинция ХЪ НАН, окръг ДЪН ФЪН е неоспорим факт, то със проблема за съществуването на южния ШАО ЛИН нещата не са толкова прости. През първата половина на ХХ век знаменития изследовател на У ШУ - Тан Хао от Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН е посветил на този въпрос специално изследване. Той отишъл в провинция ФУ ЦЗИЕН, където съгласно легендата се намирал южния ШАО ЛИН, и първото което открил е, че различните географски ориентири ( като планини и т.н.) до които съгласно легендата се намирал южния ШАО ЛИН, реално са на стотици километри един от друг, а в някои случаи даже се намират в различни провинции. Изучаването на документите от тази област, където били отбелязани всички някога съществували храмове не помогнало - не открили нито един манастир с подобно име, или поне приличащо на ШАО ЛИН ! За това пък било открито удивително съвпадение с легендарната история на храма, имената на персонажите и въобще с текста на средновековния роман " ВАН НИЕН ЦИН ", където се разказва за тайното пътешествие на юг на манджурския император и за унищожаването на южния ШАО ЛИН. След своите щателни изследвания ТАН ХАО стига до следния извод : Не е съществувал никакъв манастир Южен ШАО ЛИН, а цялата му легендарна история е всъщност преразказ на въпросния роман от XVIII век, чието съдържание, попадайки в простонародните среди, започнало да се предава от уста на уста и било прието за разказ на реални събития.

МИТ №7 СЪЩЕСТВУВА ДРЕВНО И ОБЕКТИВНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА У ШУ НА " ВЪТРЕШНИ " И " ВЪНШНИ " СТИЛОВЕ. КЪМ "ВЪТРЕШНИТЕ" СПАДАТ ТАЙ ЦЗИ, БА ГУА И СИН И, КЪМ "ВЪНШНИТЕ" - ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

За първи път термина "НЕЙ ЦЗЯ ЦЮАН" - "Юмрука на вътрешното семейство" се споменава в "Епитафия на надгробния камък на ВАН ЧЖЕН НАН " през 1699 година. Но там въобще не става дума за ТАЙ ЦЗИ, СИН И и БА ГУА, (БА ГУА не е бил създаден още !), а за конкретен стил с названието НЕЙ ЦЗЯ ЦЮАН, понастоящем практически изчезнал.

За първи път споменатите три стила се обобщават под наименованието "НЕЙ ЦЗЯ ЦЮАН" на границата на XIX - XX век, когато майстора на СИН И ЦЮАН - СУН ЛУ ТАН с няколко други пекински майстори, побратимявайки се, открили зала за бойни изкуства, където започнали да преподават ТАЙ ЦЗИ, СИН И, БА ГУА. Залата била наречена " Зала на стила на вътрешното семейство". Отначало там се събрали четерима майстори на четири стила, решени да обединят своите знания в един стил, но по-късно майстора по североизточен ТУН БЕЙ ЦЮАН - ЧЖАН ЦЪ се скарал със СУН ЛУ ТАН и напуснал компанията, така че останали трима майстори на другите три стила. Невежите хора започнали да наричат преподаваните там стилове "вътрешни". Книгите на СУН ЛУ ТАН, в които той казва, че същността на ТАЙ ЦЗИ, БА ГУА и СИН И е една и съща (както и същността на всички останали стилове !) само задълбочили неразбирането : хората започнали да говорят за това, че всъщност СУН ЛУ ТАН потвърждава, че тези стилове са "вътрешни". При това твърдящите по-горното обикновено въобще не са чели произведенията на СУН ЛУ ТАН, тъй като в една от своите знаменити статии, написани през 1929 г. СУН ЛУ ТАН посвещава първата четвърт от статията си в заклеймяване на невежеството и позора на тези, които се опитват да делят стиловете на "вътрешни" и "външни", а в останалите три четвърти от статията разказва за своите беседи със своя стар майстор СУН ШЪ ЖУН, който споделял абсолютно същите идеи, и за това че "вътрешни" и "външни " са не стиловете, а методите за наработка на майсторство, и че във всеки стил могат да се открият както "външни" така и "вътрешни" методи.

Но всичко се оказало безполезно. В китайската култура "вътрешното" винаги се е ценило по-високо, от колкото "външното", ето защо, според киайските разбирания "вътрешното" е по-добро от "външното". От друта страна, нима някой стил може да се признае за по-лош от другите ? Нека да обърнем внимание на това, че делението на "вътрешни" и "външни" е възникнало именно в средите на занимаващите се с "вътрешни" стилове, а занимаващите се с "външни" стилове никога не са се наричали "външни" - все едно да признаят, че са по-лоши от другите. Накратко, всички опити да се обяснят разликите, предимствата или недостатъците на "вътрешните" пред "външните" винаги е било признак за това, колко непознати са въпросните лица с така наречените "външни" стилове. Очевидно е, че става въпрос за поредния рекламен лозунг, приеман на сто процента от некритически мислещи и слабо грамотни хора.

МИТ №8 У ШУ СЕ СЪСТОИ ПРЕДИМНО ОТ ПОДРАЖАТЕЛНИ СТИЛОВЕ

Този мит може да бъде опроверган дори само ако разгледате бегло някой що - годе приличен спровочник по У ШУ (например знаменития "Голям речник на термините в У ШУ" под редакцията на МА СИЕН ДА). Ако се споменават няколко десетки стила, то "подражателни" от тях ще се окажат едва не повече от десетина! Мита за "подражателността" на У ШУ е рожба на хонгконгската кинематография и китайските спортни състезания по У ШУ.

Целта на занятията по У ШУ е била победа в боя. Ето защо движенията там се подбират с цел да бъдат ефективни в боя, а не за да приличат на нещо определено. От друга страна отделни движения действително могат да се опишат, сравнявайки действията на дадено животно, но това сравнение е просто за удобство в разбирането и никога не е играло определяща роля. Например, създателя на стила на богомолката поставил начело в своя стил непрекъснатата атака с двете ръце и сравнил прилаганите прийоми с начина, по който богомолката си служи с предните крака. От друга страна, бавното пълзене на насекомото въобще не смутило създателя и не му попречило да внесе в стила нормални бързи придвижвания, които сравнил не с движенията на богомолката, а с тези на маймуната. В СИН И ЦЙЮАН отделни движения се сравняват с движенията на мечка, змия, крокодил и прочие, но тук става въпрос за тип на движението, за неговия характер, а не външен образ! В разпространения в провинция ФУ ЦЗИЕН стил на тигъра за основа е взета яростната атака, а не тичане на четри крака и хапане на противника. В някои стилове, формите в които са зашифровани техниката на водене на бой на земята, свързани с падания и акробатика са наричали форми на "пияния". В средните векове, реформирайки техниката на шаолинското У ШУ , ЦЗЮЕ ЮАН заедно със свои "колеги" разбили прийомите на пет групи, условно наричайки ги на едно животно, утвърждавайки, че характера (не формата!) прийомите приличат на еди кое си животно.

Пез ХХ век за бойни изкуства започват да говарят тези, които никога не са се занимавали с тях и посоката се обръща на 180 градуса - сега изхождат не от смисъла, а от външната форма. Чули в Хонг Конг, че шаолинския стил се дели на пет направления, свързани с животни - и започнали да се появяват филми за "петте животински стила на Шао Лин". Трябвало да се снима още нещо - и измислили "стила на пияницата". И се увлекли - "стила на спящия", "на змията", даже на "шахматните фигури"... В Китайската народна Република тръгнали горе - долу по същия път, само че там определящата идея за изобретяване на нови подражателни стилове било съставянето на нови състезателни форми, които да са достатъчно зрелищни. От традиционния стил "Орлови нокти" почти премахнали бойната съставляваща, но пък за сметка на това добавили движения, имитиращи полета на орела. Градушката от удари, характерна за традиционния "стил на богомолката" сега вече отишъл на заден план - по-важното било в ниска стойка да се клатушкаш, все едно си богомолка върху стрък трева. Трябвало публиката да изпадне в още по-голяма удивление - спомнили си за романа "Пътешествие на Запад" и измислили "форма на маймуната с тояга". А пък партийните спортни агенти веднага съчинявали древна история на всяка една нова измишльотина - и ето ти на, оказва се, че "пияния меч" бил измислен от древния поет ЛИ БО, който като се напиел, обичал да се упражнява с меча си (макар че какво собсрвено е творил тоганва самия ЛИ БО и дали някого на нещо е учил никой не знае! ), освен това "намират" в исторически документи споменаване на "стила на маймуната"(макар че фактически става въпрос за стилове, които и днес съществуват, но пък нямат нищо общо с това, което се демонстрира по състезанията !) и въобще, ако трябва да сме обективни, въпросните партийни функционери честно си заработват заплатите !

МИТ №9 ТАЙ ЦЗИ И БА ГУА СА ДАОСКИ СТИЛОВЕ

Мита за това, че ТАЙ ЦЗИ е даоски стил явно идва от легендата за ЧЖАН САН ФЪН. Понастоящем съществуват две версии за произхода на ТАЙ ЦЗИ. Съгласно тази, която днес се счита за официална, ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН - това е бойното изкуство на семейство ЧЕН от село ЧЕН ЦЗЯ ГОУ, окръг ВЕН СИЕН, провинция ХЪ НАН и е било разработено от ЧЕН БУ, благодариние на когото рода се премества в ЧЕН ЦЗЯ ГОУ (преди това те живеели в ДА ХУАЙ ШУ, в провинция ШАН СИ), или пък от ЧЕН ВАН ТИН, живял през XVII век. Във всеки случай обаче, в "ченската" версия за произхода на ТАЙ ЦЗИ въобще не "мирише" на никакъв даосизъм - членовете на рода ЧЕН са били най-обикновени хора. Конкуриращата версия твърди, че ТАЙ ЦЗИ произхожда от ХАН ГУН ЮЕ, живял през епохата на Южните и Северните Династии (VIвек) или пък от ЧЖАН САН ФЪН от планината У ДАН. Изследването на тази версия започнал през 1930 г. знаменития майстор на ТАЙ ЦЗИ - У ТУ НАН, а неговите ученици продължават делото му. Да разгледаме по-подробно резултатите от техните изследвания .

Те установили, че въпросния стил, произхождащ евентуално от ХАН ГУН ЮЕ е бил загубен още през средновековието и да се свързва с него ТАЙ ЦЗИ е абсолютно погрешно. Има двама ЧЖАН САН ФЪН - овци, споменати в историческите документи, имената им се изписват с различни йероглифи, живели са по различно време и никъде не се споменава, че тези даоски отшелници са се заниманали с бойни изкуства. Този ЧЖАН САН ФЪН, който е живял през династия Южна Сун се счита за представител на стила, който условно може да бъде наречен "южен клон на ТАЙ ЦЗИ" , възможно е с този стил да са се занимавали хора споменати в хрониките като ВАН ЧЖЕН НАН и ЧЖАН СУН СИ. Този стил понастоящем еизгубен и към днешна дата нищо не може да се твърди със сигурност за него. Разпространената сегашна версия на ТАЙ ЦЗИ, условно наречена "северен клон на ТАЙ ЦЗИ" и се проследява до този ЧЖАН САН ФЪН, който живял на границата между династиите ЮАН и МИН. Тжой създал така наречения "ТАЙ ЦЗИ от 13 форми" на основата на неоконфуцианското учение за Великия Предел и даоската "наработка на Великия Предел". По този начин, дори според тази версия ТАЙ ЦЗИ не е чисто даоски стил, а и приемниците на тази традиция въобще не са били даоси. Така че няма основание да се смята ТАЙ ЦЗИ за даоски стил.

Версията за това, че БА ГУА е даоски стил вероятно произхожда от легендата за това, как първоучителя ДУН ХАЙ ЧУАН е изучавал нещо си при някакъв даоски отшелник в планината ЦЗЮЙ ХУА ШАН, в провинция АН ХУЙ, а така също на основание че понятието "осем триграми" хората обикновено свълзват с Канона на Промените, който се счита за даоска литература. В дадената логическа верига нито едно звено не издържа на сериозна критическа проверка.

Първо, И ЦЗИН не е даоска книга. Китайската традиция я отнася към дейността на първия император ФУ СИ. Цялостната философска концепция на триграмите първо е била формулирана от приписвания на Кофуций коментар на И ЦЗИН . Канона на Промените стои на първо място сред класическите книги на конфуцианството, влиза в "Петте канона" и "Тринайсетте Канона".

Второ, понятието "осем триграми" в названието на стил или форма в У ШУ съвсем не е задължително да се свързва с И ЦЗИН. Символиката на осемте триграми е била доста разпространена в Китай, рисували ги обикновено в кръг и за това понятието "осем триграми" би могло да означава "всички страни на света" или "кръгово движение". Така в известния южен стил ХУН ЦЗЯ ЦЮАН има форма "БА ГУА ГУН" (тоягата на осемте триграми"), кожйто се нарича така, защото прийомите се правят в осемте посоки на света. Една от версиите за наименованието на БА ГУА е свързана с желанието на ДУН ХАЙ ЧУАН да подчертае предимно кръговия характер на движенията.

Трето, на нас ни е абсолютно неизвестно какво точно и при кого точно е учил ДУН ХАЙ ЧУАН. Известно е само че , както било обичайно за онези времена ,той прекосил пешком доста провинции, търсейки криещи се майстори и стремейки се да научи нещо от тях. Той е възприемал даоски методи за развитие , но също така е изучавал и будистки методи, а така също методи, които не могат да бъдат отнесени към първите две. При него са учили най-различни хора, в това число представители на манджурското и монголското военно съсловие, които определено не са били даоси. Известно е, че той не е преподавал конкретен стил на своите ученици, той ги учил да се бият и оцеляват, ръководен от индивидуалните им особености ( ИН ФУ е тренирал императорските телохранители и вече е имал бойни навици, ЧЕН ТИН ХУА е бил най-добрия борец в своя окръг и т.н.), ето защо, когато учениците започнали да преподават изученото, те обучавали така, както самите те бил учени и за това различните разклонения на БА ГУА са твърде различни.Така че да се прави извод, че БА ГУА е даоски стил е неоснователно.

МИТ №10 ДЖЕКИ ЧАН ВЛАДЕЕ ДО СЪВЪРШЕНСТВО ВСИЧКИ СТИЛОВЕ В У ШУ

ДЖЕКИ ЧАН се е обучавал в театрална школа, където са го учили на прийоми от сценичния бой ! Бойни изкуства той никога не е изучавал ! Тези, които се съмняват, да прочетат автобиографията му "I am Jackie Chang" . Всичко, което той показва във филмите си е театър и акробатика. Някои "стилове" той специално измислял за отделни свои филми.

МИТ №11 БРУС ЛИ Е НАЙ-ДОБРИЯ БОЕЦ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА И ВСИЧКИ НАРОДИ

Образа на Брус Ли е силно раздут. Непревзетия анализ на неговата биография показва, че "множеството провеждани в детството улични схватки" са наречени обикновени момчешки сбивания, че боя между две 20 годишни момчета е наречен " бой с представител на китайското общество, нежелаещ Брус Ли да обучава белите на "китайските секрети" (макар че, самия ВОНГ ДЖЕК МАН - противника на Брус Ли в тази схватка е жив до ден днешен и по неговите думи никой за никакъв представител не го е избирал, просто Брус публично заявил, че е толкоз добър боец, че може да натупа всеки в Америка, а пък който не вярва - нека да пробва, и съответно Вонг се пробвал. При това победител от тази схватка бил Брус Ли, но само според жена му, по мнението на останалите около десетина свидетели, сред които и Уилиям Чен - никой не е победил, а съпругата на Брус силно е изопачила фактите, стремейки се естествено да представи благоверния си в подходяща героична светлина). Не издържа проверка и твърдението, че Брус в съвършенство е владеел ВИНГ ЧУН ( според отзивите на тези, които са тренирали с него, Брус не е бил от аутсайдерите, но в никакъв случай не е бил и добър, да не говорим за "най-добрия", този който го е довел при ИП МАН - ХУАН ЧУН ЛИЕН постоянно е побеждавал Брус Ли в схватките както по време на обучението им при ИП МАН, така и по време на визитите на вече кинозвездата Брус Ли в Хонг Конг) и за това, че той бил изучил много други стилове (достоверно е известно, че Брус е взел няколко урока при един хонгконгски майстор на богомолката, но съхранените демонстрации на Брус Ли на изученото при този майстор карат специалистите по този стил съчувствено да се подсмихват). Всички се хващат за това, че Брус Ли имал отлични природни данни, но в крайна сметка той не е единствения такъв на света (още по-малко пък в Китай!). Чисто и просто в края на 60 -те години, на Китай му е бил нужен национален герой, и ето ви Брус Ли, удачно разтиражиран от пресата, телевизията и киното. Освен това, Брус Ли е първия който популяризира У ШУ в САЩ, и тъй като както е добре известно американците са склонни традиционно да бъркат своите собствени проблеми с глобалните ("Как може някакъв си китаец от ХъБей или Хей Лун Цзян да се смята за добър боец, след като не е участвал на шампионата на Западното Крайбрежие в Сан Франсиско ? Никога не си чувал за този шампионат или не си имал пари да дойдеш ? Това са извинения, ВСИЧКИ ЗНАЯТ, че истинските бойци - това са тези, които са участвали на този шампионат." Между другото, колкото и смешно и ограничено да е това, до днес феновете на К-1, UFC и прочие "мероприятия" тиражират тази легенда!), то американската гледна точка постепенно се е утвърдила по цял свят като едва ли не "най-обективната".

МИТ №12 ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН - ТОВА Е ОЗДРАВИТЕЛНА ГИМНАСТИКА, НЯМАЩА НИЩО ОБЩО С БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

За да се разбере причината за възникването на този мит, трябва на кратко да се запознаем с историята на ТАЙ ЦЗИ.

Съществуват много легенди за ТАЙ ЦЗИ, но всички те се пресичат в една тока от времето и пространството - през първата половина на XIX век ЯН ФУ КУЙ, по прозвище ЛУ ЧАН изучавал в ЧЕН ЦЗЯ ГОУ ТАЙ ЦЗИ ЦЮАН. С помощта на това бойно изкуство, той станал толкова силен боец, че получил прозвището ЯН У ДИ - "ЯН -Непобедимия". Така че, през XIX век ТАЙ ЦЗИ се е признавало за бойноо изкуство. Какво обаче се случва по-нататък ?

От ЧЕН ЦЗЯ ГОУ, ЯН ЛУ ЧАН се връща в родното си място в ХЪ БЕЙ. Там той обучил своя земляк У ХЪ ЦИН, по прозвище ЮЙ СИЕН . След известно време Ян ЛУ ЧАН се преместил да живее в Пекин. Някои легенди твърдят, че ЯН убил някого и бил принуден да търси покровителство. Тъй като по-големия брат на У ЮЙ СИЕН заемал висок пост в Наказателното Ведомство ( на съвременен език - едно от шесте министерства ва Китай), а втория му брат бил управляващ един от окръзите, така че те имали богати връзки с върхушката и така ЯН ЛУ ЧАН можел да преподава в императорския двор. Други легенди твърдят, че хората били поразени от майсторството на У ХЪ ЦИН и го молели да им преподава, но той бил зает с грижи за болната си майка и им препоръчал да се обучават при ЯН ЛУ ЧАН.

Тъй като връщайки се в двореца, Ян контактувал не само със стражите и охраната - обичайните "потребители" на бойно изкуство, а и с аристокрацията и висшите чиновници, то неговите уроци трябвало да се прекрояват според техните изисквания. А на аристокрацията хич не и били по вкуса жестоките тренировки, характерни за традиционното обучение, те били чували, бойните изкуства били полезни за здравето и можели да излекуват хронични проблеми в тази сфера и точно това тях живо ги интересувало. ЯН успял да удовлетвори изискванията на всички - тримата си синове той обучавал по пълната бойна програма и те израсли страхотни и достойни бойци. На манджурите от гвардията той показвал толкова, колкото ония били способни да възприемат - и съответно от тях тръгнали нови направлевния в ТАЙ ЦЗИ, а за аристокрацията и масите той създал оздравителната версия на ТАЙ ЦЗИ.

След революцията през 1911 г. на вълната на подема на националното самосъзнание на китайците рязко се покачил интереса към бойните изкуства. През 1916 г. СЮЙ ЧЖУН ШЕН основал в Пекин Асоциация за физическа култура и един от основните елементи за изучаване бил ТАЙ ЦЗИ. Така започнало масовото разпространение на ТАЙ ЦЗИ - и то тръгнало на следния принцип - който можел усвоявал бойното изкуство в пълния му обем, а който не - просто за здраве. През 1928 г. когато завършила гражданската война и НАН ЦЗИН станал столица на китайската република, много майстори били поканени да преподават на юг - в НАН ЦЗИН, ШАН ХАЙ и т.н.

След идването на комунистите, първата работа била бойните изкуства да минат на идеоолгическа проверка и контрол. От една страна - да дадат на масите "да си изпуснат парата", от друга - да намерят занимание на множеството запознати с ТАЙ ЦЗИ и трето - да помогнат на хората да подобрят здравето си ( при това с помощта на "родни" методи, а не с чужди такива !), през 50-те години бил създаден комплекс от 24 опростени движения. За основа взели движенията, които преподавал тогава майстора ЯН ЧЕН ФУ - тогава на преклонна възраст, тоест движения в които акцента бил върху оздравителния аспект. Именно този вариант бил внедрен в масите, именно това се е публикувало в милионите тиражи на ръководства па ТАЙ ЦЗИ, именно с това се занимават всяка сутрин милиони китайци, това е което виждат туристите и въобще именно тази оздравителна гимнастика обикновено я бъркат с бойното изкуство ТАЙ ЦЗИ. На фона на тази огромна маса от хора, които практикуват това, а и от друго не се интересуват, тези които продължават истинската традиция са като капка в морето. Но ги има - все още !

 

 

Автор: С.Л. Березнюк