Меча е късо оръжие с проста конструкция, но техниката с меч е доста сложна и изтънчена, например в сравнение с тази на сабята.
Някои от основните прийоми: мушкане, разсичане, финтов удар, допиране, рязане, зацепване и др. Поговорката гласи: "Движенията са плавни, като полет, постепенно придвижване напред с всяка крачка".
Съществуват много направления в използваните на меча: удански меч, тун бей - меч, меча на богомолката, осемте божества, седемзвезден меч, бялата дъга, тай цзи - меч, ба гуа - меч и др.
В сравнение със сабята, острието на меча е значително по-остро, ето защо при меча почти отсъстват движения с голям замах и амплитуда, преобладават прилепващите и подрязващи движения, техниката въобще е доста фина и комплицирана. Не случайно меча е бил оръжието на аристокрацията или на даоските монаси, докато сабята се е смятала за оръжието на войника. Това разбира се не бива да бъде съвсем буквално приемано, с меч са умеели да си служат и будисти и обикновени миряни, но като цяло меча винаги е бил считан за по-фино и сложно оръжие, както като изработка, така и като техника на използване.
Поговорките са красноречиви в това отношение: "Меча е подобен на летящ феникс, меча проблясква като светкавица, с него трябва да се работи много ловко". Лекота и подвижност - това са ключовите качества, с които се характеризира техниката на меча.
"Сабята е като свиреп тигър, меча като летящ феникс, в никакъв случай да не се смесват двата маниера". "Ловко избягвай ударите и пронизвай "пустотата" на противника, унищожавай неговата твърдост".