Буквалния превод на трите йероглифа, с които се изписва понятието Цзи Бен Гун е " Цзи Бен " - база, фундамент, основа, и " Гун " - работа, наработване.
Цзи Бен Гун е най-важния елемент в практикуването на която и да е школа в У ШУ. Тук е мястото да споменем, че въпреки това, че всяка школа има собствена специфична базова техника, която отразява нейните основни технически и тактически принципи, съществуват общи упражнения за развиване на определени качества, без които е немислимо да се изучава каквато и да е техника от която и да е школа, стил или направление.
Именно тези упражнения ще бъдат предмет на обсъждане в настоящата статия.
Основно тези упражнения са насочени към развиването на особен вид подвижност на ставите и гръбнака с цел да се подготви тялото за специфичните натоварвания, на които е подложено по време на практикуване на техниката в У ШУ. До тук на пръв поглед няма нищо кой знае колко особено и различно в сравнение с останалите бойни изкуства - практикуващите ги ще ви уверят, че подобни упражнения съществуват във всяко друго бойно изкуство и служат за същите цели, както тези в У ШУ. Правилно ли е подобно твърдение?
И да и не! Защо да, е ясно на всеки - няма нищо по-естествено от това да има определен набор от упражнения, които да дават на практикуващия ги основни и първоначални умения, нужни за двигателната дисциплина, която той (тя) практикуват, а в нашия случай - конкретно бойните изкуства.
Защо не обаче? На първо място, защото подхода към базовата техника в У ШУ е коренно различен от подобните му. Ако в другите бойни изкуства ви казват, че след като усвоите " елементарните неща" ви предстои да се запознаете с " най-важното " за съответния стил, то в У ШУ е точно обратното - най-важното и най-значимото се изучава именно в началото. Защото всичко, което следва е просто вариации на тема " базова техника ".
Споменахме " особена подвижност ". Особената подвижност в У ШУ се изразява в типично китайския рисунък на движенията, който в никакъв случай не е следствие от просто заучаване на набор от движения по различни " специални" траектории, а е следствие от качеството на движението на опорно-двигателния апарат въобще. Тоест, абсурдно е да се изучават движения и техники, които вашето тяло не може " да поеме " - и тук не става въпрос само за движения с голяма амплитуда и сложност от сорта на скокове и приземяване в шпагат или някакви акробатични елементи, а дори за простички движенийца от сорта на " прав удар с ръка " или някакъв елементарен метод за придвижване, неизискващ някаква феноменална гъвкавост, сила и прочие.
Защо такава взискателност? Често се случва да "обвиняват " У ШУ в прекалена " префиненост" на движенията, която пък водела до тяхната " неефективност в реален бой", а и освен това " губела прекалено много от времето на практикуващия, вместо по възможно най-краткия път да го обучи на умения за прилагане на бойна техника "...
Колкото и странно да звучи, именно този взискателен и " префинен" подход към движението въобще е единствения възможен и реален метод да се придобият някакви реални умения за приложение на техниката в У ШУ.
Това, което наричат "префиненост" е всъщност липса на разбиране на основния принцип на движението в У ШУ - камшичност, винт, спирала,еластичност - това са само думи, даващи относителна, умозрителна представа за това, какво е " правилното " движение в У ШУ - под правилно се разбира не просто някаква траектория, външен вид, ъгъл на движението спрямо партньора(противника), вложената сила, ускорение, изразителност или каквото се сетите друго, свързано с външни характеристики на движенията, което е характерен "описателен" подход в танците, а също така и спорта. "Правилно" в случая по-скоро означава следното - извършвайки някакво движение, или напротив - стоейки неподвижно в дадена поза, - и в двата случая е важно: какъв "динамичен потенциал" има във вашите стави, как те са разположени една спрямо друга, има ли усещане за "цялостност" и същевременно " за "отделност, независимост" във всяка една става, какъв е общия тонус на тялото ви, неговата "консистенция" - нивото на вашето "Фан Сун" - "отпускане " - състояние, което приблизително може да бъде описано с образа на "дебнеща котка,готова всеки момент да скочи ", общото състояние на духа ви - има се предвид доколко сте спокойни, но по един "внимаващ и ангажиран с всичко случващо се наоколо " начин, особен вид "безметежност", която пък е единствения гарант за реалния успех на приложената от вас техника, без да се налага да се " борите" с адреналина, който нормално се покачва доста в екстремни ситуации, нито пък прекалено да му се "отдавате" - всеки боксьор с повече от два месеца опит в спаринга знае, че " гнева е също толкова лош съветник, колкото страха и паниката". Тук умишлено пропускаме дискусиите относно "Ци", работата с нея и нейното отношение към проблема, който разглеждаме. Това е защото : първо - вече има статии, посветени на работата с Ци и второ - при липса на елементарни разбирания и усещания, свързани с конкретни преживявания по време на тренировка, всякакви разговори за Ци, канали, меридиани и други мъгляви понятия са излишни. Макар в Китай този проблем да не съществува, ние сме длъжни да се съобразим до известна степен с характерните особености на нашия мироглед, който, уви, не можем да съотнесем нито към "типично източния", нито пък към "типично западния " такъв.
И така, какво по същество е особеното в Цзи Бен Гун?
Първото нещо, което прави впечатление на начинаещия е, че болшинството упражнения са свързани с качество, което популярно се нарича "гъвкавост", макар че става въпрос за нещо, далеч надхвърлящо хоризонтите на това понятие.
Обикновено в спорта гъвкавост и сила са две необходими, но по същество "противоположни" качества, казват например за някой, че е "прекалено мек, гъвкав, но пък нямал достатъчно сила", или обратното - " еди кой си е силен, взривен, но пък дървен, непластичен и недостатъчно подвижен".
Как в У ШУ е решен този проблем?
На първо място следва да отбележим, че китайската представа за сила и бързина е твърде различна, поради простата причина, че за основа на всяко едно движение се смята, че е отговорен "скелета" на опорно-двигателната функция - тоест, именно ставите и сухожилията. Ставите - това са местата на "празна пълнота" или ако повече ви харесва "пълна празнота" - там, където костите се съединяват, но все пак не са нещо монолитно, но не са и два кокала, висящи в празното пространство. От друга страна имаме сухожилия - еластични влакна, които по издръжливост и по динамични показатели превъзхождат мускулите - нещо, в което е 100% уверен всеки силов атлет, особено така наречените " паур-лифтъри " - силовите трибойци, където чест проблем е именно не недостатъчната мускулна маса и сила, а слабите сухожилия и като резултат - ужасни травми.
По този начин на мускулите е отредена една поддържаща функция, те направляват движението, "извайват" неговата форма, но не го инициират по същество - тази задача е отредена на сухожилията. Всичко това не означава, че мускулната работа е практически второстепенна, всъщност в началото поради грубостта и неразработеността на ставите и сухожилията, така или иначе мускулите са тези, които " плащат дан" на тренировката.
Ето защо в Цзи Бен Гун практически почти всичко е разтяжка - да се подобри амплитудата между "разтягане и свиване" на сухожилията и на " отваряне, затваряне и усукване на ставите" - всичко това води до гореспоменатия китайски рисунък на движението, който фактически е критерий за правилно и неправилно във всеки един аспект от по - нататъшната работа.
Съществуват два основни метода - статичен и динамичен. Грубо казано, статичния метод е подготвителния - тук изработваме "тестото", от което после може и да излезе добра "питка", ако спазваме правилния метод. От значение е да се подчертае, че това е момента, в който се изработва " нещо като пластичност", изработваме си "тетива за лъка", но все още " не стреляме" с него. В тази категория влизат всички упражнения от рода на "Я Туи" - "натискане на краката","Я Цзиен" - "натискане на раменете" и "Яо Гун" - упражнения за гръбнака - наклони напред,назад, встрани, въртене, усукване и други подобни. Можем да споменем и седенето в шпагат - мъжки и женски, като тук критерия не е просто факта, че можем да си отворим краката на 180 градуса, а да можем спокойно и без напрежение да оставаме в това положение за продължително време, без поява на дискомфорт и болки - така както си седите на удобен стол. Има известна аналогия с " асаните" в йога, но тук задачата е малко по-различна.
След като се овладеят според определени критерии статичните упражнения плавно и постепенно се преминава към комбинирането им с динамични. Основните динамични упражнения в У ШУ са свързани с махове на долните и горни крайници по определен метод. Защо именно махове и защо точно по този начин? Отговора е прост - всяко движение има за потенциал кръговост, оборотност, повтаряемост, цикличност, отваряне, затваряне, повдигане, спускане, напред, назад, ляво и дясно и т.н. А маховото движение идеално съчетава динамичното разтягане на мускулите и сухожилията, изисква определена компактност и правилност на осанката - тоест " подредбата " на ставите, дава възможност за постепенност в амплитудата, скоростта и силата, като под "сила" тук се има предвид именно способността на ставите и сухожилията, подкрепени от мускулите да създават внезапен инерционен момент и способност да се поддържа висока честота на широкоамплитудни движения, без нарушаване на осанката, координацията и дишането - трите основни съставни на всеки прийом. Пак умишлено избягваме традиционната терминология и символика, доколкото е възможно, за да бъде всичко максимално разбираемо за всеки, който за първи път се сблъсква с подобна тематика.
Що се отнася до практикуването на продължително стоене в определени пози, то това е разновидност на статичната тренировка, която обаче не е толкова свързана с разтягане на мускулите и сухожилията ( макар че тук също има такъв момент !), колкото с така нареченото " вкореняване " . Става дума за грамотно поставяне и разпределяне на функциите на четирите крайника по отношение на основния център на тежестта на тялото - " Дан Тиен ". Подобни упражнения в никакъв случай не бива да се превръщат в някаква система за "самоизтезание " - нещо от рода на " я да видим колко време ще издържа в тази нечовешки неудобна поза ", като за критерий служи времето. Нито пък би следвало този метод да се превръща в състезание между двама практикуващи, " кой ще издържи по-дълго на тормоза ". Самата идея за "издържане" показва неразбиране. Накратко - няма никакъв смисъл да си поставяме за цел да стоим 2 часа в "ездачна позиция" - "Ма Бу ", без да имаме нужния "материал" - тоест, нашия скелет, стави, мускули и сухожилия би трябвало естествено да откликва на подобни натоварвания, а не да бъде форсиран, било то и в името на " реални и полезни придобивки ". А това означава, че ще ни е нужно все пак време - измерено с години, а не само с часове тренировки.
И при този метод, както при всички останали има три основни принципа, които съставят критерия за правилност на изпълнението на дадено упражнение. Това са : " Жуан " - "мекота", "Фан Сун " - " отпускане", и " Цзъ Жан " - " естественост ". Обобщавайки тези три принципа, можем да кажем, че едно упражнение - било то базово, технически прийом или формално упражнение, е изпълнено правилно ако : " консистенцията" на тялото е мека - стави, мускули и сухожилия работят в статичен или динамичен режим безпрепятствено; отпускане, изразяващо се в липса на дискомфорт от всякакъв тип - задъхване, болки, емоционален и телесен дисбаланс; и накрая естественост - ниво, при което тренировъчните ни занимания по никакъв начин не се различават от всяка една друга дейност, която хем извършваме, хем като че ли "дейността извършва сама себе си " - типични примери са ходене, дишане, гледане, слушане, хранене, пиене и прочие.

И накрая да напомним - овладяването на базовата техника в никакъв случай не ви гарантира моментални реални умения за прилагане на техники в реална ситуация, но също така е безспорен факт, че липсата на базови умения със сигурност означава, че никога няма да успеете да приложите която и да е техника от който и да е стил в У ШУ !!!