|
ИНТЕРВЮ С ЯРОСЛАВ ШИМАНСКИ
Томаш Гришан - Кога за първи път се "сблъска" с източните
бойни изкуства (кино, книга, познати...)?
Ярослав Шимански - Всичко започна с една програма в навярно вече забравения цикъл "Студио 2 ", в който някакъв босоног господин, облечен в екзотична дреха разбиваше с юмрук и крак дъски. Бях на около 15 години. Малко по-рано се бяха появили книги за джу джуцу и джудо ( на Кондратович и Павлюк ), по които аз и мои приятели изучавахме " прийоми ". Е, и разбира се от комиксите с капитан 36 и Конуса. А що се отнася до гореспоменатата телевизионна програма, то именно тогава узнах, че това тайнствено изкуство се нарича карате и че се е зародило в екзотичната Азия. Т.Г. - Как започна да се занимаваш с Б.И., що за стил беше това ? Я.Ш. - Видях на улицата обява за набиране на желаещи да тренират в секцията " Free style karate " и заедно с няколко приятели от училище отидохме да погледаме що за чудо е това. Независимо, че на първите тренировки ни се наложи да седим по японски повече от половин час (в положение от което после не можехме да станем) и инструктора крещеше като побъркан, но понеже той носеше същата дреха като гореспоменатия господин от телевизията, даже нещо повече, скоро успяхме да станем щастливи притежатели на подобна дреха, та ние се записахме и така започна моя път в бойните изкуства. По- късно се оказа, че техническия материал в тази школа се базираше на принципите на Киокушинкай, инструктурите не бяха особено квалифицирани и се отнасяха към всичко това по-скоро като към средство за изкарване на пари, но на мен и така ми хареса. Юркаха ни много (много губеха съзнание и пот течеше по гърбовете ) и мисля, че тези тренировки ме научиха да си поставям високи изисквания ида побеждавам собствената си слабост. Т.Г. - Какво беше отношението на родителите ти към твоите тренировки ? Я.Ш. - Родителите ми се надяваха, че това е моментно увлечение на единствения им син, който бързо ще се опомни и ще се заеме с нещо " по-порядъчно ". Въпреки, че тренировки ми отнемаха доста време, оценките ми в училище неочаквано се повишиха и родителите ми ме оставиха на мира. Т.Г. - Какво мислиш за Брус Ли и неговите филми ? Оказаха ли ти някакво влияние ( например " Enter the dragon ") ? Я.Ш. - Струва ми се, че Брус Ли правеше впечетление на всички - неговата скорост, ловкост, жестове, мимика. За мен това беше първата среща с "Кунг Фу ", макар и на кино само, но пък тогава ми се струваше убедително. Като всички тогава и аз си направих нунджако и правех странични ритници с подскок. Т.Г. - Как се разви твоя път в бойните изкуства ( какво си изучавал и при кого ) ? Я.Ш. - От "Free style karate " помня само някой си семпай Масловски, чиято стандартна "мъдрост" беше "Боли ли ? Е, значи - зараства ! ". След това последва малко киокушинкай, а после в Познан се появи секция по така желаното от мен "кунг фу" - това беше "тай чи/кунг фу" на Тадеуш Кучиневски, който към "бойната" си система прибавяше своето увлечение по реге музиката и културата на Хасидите, и накрая стил на богомолката при Славомир Милчарка - това от 1986 до 1990 г. Т.Г. - Как попадна в Китай ? Я.Ш. - През 1988 г., бидейки последен курс в Политехническия Институт, постъпих в катедрата по китаистика. След две години се появи възможност да замина на стаж в Пекин, и през септември 1990 г. Попаднах в Пекинкия Езиков Институт. Планирания първоначално едногодишен срок на престой се проточи до ден днешен.
Мюсюлманският майстор по Син И Лю Хъ Цюан Ли Цзун Съ
Т.Г. - При кои китайски учители си учил и се обучаваш още ? Как се срещна с тях ? Я.Ш. - Започнах с Ба Гуа Чжан от направлението Лян при един учител, който ни водеше часовете по физкултура в Института в Пекин. После изучавах стил Чен при Лю У Нян, ученик на Чен Чжао Куй, Син И Цюан и Тай Цзи Цюан на семейство Сун при Сун Цзиен Юн - дъщерята на Сун Лу Тан, И Цюан, Чжао Бао Тай Цзи Цюан, накрая, като се нагледах достатъчно, за да мога да отлича доброто "гун Фу" (майсторство) от лошото, аз "влязох" в стила Шъ Ба Гуа Чжан на 90 годишния Ди Чжао Лун и Син И Цюан на 80 годишния китайски мюсюлманин Ли Цзун Съ. Т.Г. - Лесно ли приемат ученици от запада ? Я. Ш. - Ученика от запада представлява за китайския майстор
добро средство за изкарване на пари, от тук следва, че ако имате
пари - не е проблем да учите. Обикновено, поради езиковата бариера
се показват само движения, а теорията на стила, методите за използване
на сила, тактиката и т.н. се пропускат. Много рядко се показват
на ученици от запада специални упражнения, така наречените "гун
фа ", които развиват определени умения.
Майстор Ди Чжао Лун с едни от характерните оръжия в Ба Гуа Чжан - цзичжао жуй (остриета на ноктите на петела)
Т.Г. - По-добре ли преподават майсторите на сънародници отколкото на западняци ? Я.Ш. - Обучават по същия начин, в моя случай даже по-добре.
Това е поради факта, че не се притеснявам да питам и имам много
време за индивидуални тренировки. В наши дни в Китай не се наблюдава
особено силен интерес към У ШУ. Нещо повече, Китай се развива много
динамично и китайците използват предоставената им възможност за
бързо забогатяване, посвещавайки много сили и време именно на тази
цел. Много от моите братя по У ШУ имат претенции към учителите,
за това че обучавали мен повече и по-добре. Всъщност би трябвало
да имат претенции единствено и само към себе си и по отношение на
факта, че не тренират достатъчно интензивно. Съществува разбира
се и още един аспект - симпатичен ли му е даден ученик на учителя
или не. Много често се случва, че учителя ще предаде някакви секрети
на чужденеца, който просто му е станал симпатичен или за когото
той се надява, че този, упорито тренирайки ще може да наследи неговото
изкуство. Т.Г. - Как общуваш с майсторите ? Я.Ш. - Общуваме само на китайски, често на диалект, който се отличава от официалния "пу тун хуа". Както вече споменах, изучавах китаистика две години в Полша, после три години в Пекин, завършвайки Института в Пекин с бакалавърска степен през 1993 г. Въпреки всичко - това бяха само основите. Благодарение на заниманията с У ШУ в провинциите Шан Си, Хъ Бей, Хъ Нан, имах възможност да се запозная с местните диалекти, а в последсно време се " сражавам " с шанхайския. Т.Г. - Защо избра "вътрешните" стилове ? Я.Ш. - Не мога да отговоря на този въпрос. Защо някои харесват
класическата музика, а други обичат рок ? Мисля, че това е повече
въпрос на лични предпочитания, отколкото на по-доброто качество
на група стилове пред други ! От друга страна, трябва да призная,
че си каза думата и моето увлечение по даоизма, чиито идеи са оставили
дълбоки следи в китайските бойни изкуства, особено в така наречените
"вътрешни " стилове.
С майстора по Шъ Ба Гуа Чжан - 90 годишния Ди Чжао Лун
Я.Ш. - Не съм особено добре запознат със ситуацията в Полша,
не съм бил там от 3,5 години. Знам, че някои инструктори са намерили
добри учители, но има и такива, които все още пътешестват до Шао
Лин, таейки надежда там да открият истински майстори. Предполагам,
че ситуацията в Полша е сходна с тази в целия свят, особено ако
говорим за "вътрешни" стилове - няма компетентни учители
! Особено искам да предупредя занимаващите се с Тай Цзи Цюан - помнете,
че това е бойно изкуство, ако инструктора не ви обучава на "
бутащи ръце ", ако много говори за даоизъм и И Цзин ("
Книгата на промените "), а малко за специфичната механика на
тялото, то трябва да сте наясно, че там определено нещо не е както
трябва !
Я.Ш. - Учителя не изисква строга дисциплина, интензивността на занятията зависят от ученика. Най-често учителя поправя грешки, обяснява, но и често дава задачки от типа на "кажи ми утре какви са възможните приложения на това движение според теб". Това е определен метод на обучение. По-малко ти поднасят "на тепсия", повече нещатат зависят от умствените способности на ученика, от неговия "У Син" - състояние на не-ум. Тренировките са по-уравновесени, остава време и за шеги и за физическо и психическо разтоварване, но когато се работи... дори тренировката по Тай Цзи ще ви се стори доста тежка !
Я.Ш. - Това е тренирока обединяваща всички аспекти на изкуството (разбира се, в зависимост от това колко е напреднал ученика), и отличаваща се от съвременното У ШУ с това, че повече внимание се отделя на практическото приложение на техниката, правилната механика на тялото, по - малко внимание се отделя на това как изглежда външно техниката, точно в съответствие с традиционната гледна точка, че ако едно движение е действително правилно, то е и красиво. И още нещо - тъй като занятията по традиционно У ШУ са неформални, тренировките се провеждат на открито, независимо от времето (та кой може да си позволи лукса да плаща наем за зала ?!). Навремето тренирахме Тай Цзи Цюан в Пекин през зимата, беше минус 10 градуса и духаше вятър, но накрая на всички ни се наложи да се разсъблечем по тениски, толкова горещо ни стана ! След първото изпълнение на формата, учителя констатира, че на всички са ни все още студени ръцете и каза : "Не сте се отпуснали достатъчно !" и ни накара да изиграем формата още три пъти. Подобно "лечение" с форми винаги правя, особено когато ме налегне грип ! Т.Г. - Какво е "У ШУ - братство" ? Я.Ш. - "У ШУ - братство"- то е неформална организация на тези, които практикуват при един и същи майстор. Майстора, "Шъ Фу" - това е "учител -баща". Неговите формални ученици (тоест, тези които са преминали през церемонията "Бай Шъ") са следователно негови "синове и дъщери ". Та отношенията между тези хора се оределят като "У ШУ- братство". Съществува и друга форма, която се нарича "Цзие Бай Сюн Ди", когато в съответствие със специална церемония, наричана "Бай Цзин Лан", двама души, често практикуващи различни стилове (което значи че не са ученици на един и същ майстор) стават "побратими ". Такива "братя" са например Чен Сяо Ван (Тай Цзи) и Ли Цзиен (Син И).
С майстора по Тай Цзи Цюан - стил Чен - Чен Сяо Ван
Я.Ш. - Ситуацията с бойните изкуства в Китай в това отношение е подобна на тази в Полша, а и не само там! Съперничеството между китайските майстори е много силно. Въпреки, че по време на лични срещи те се отнасят един към друг с уважение, насаме разказват за другите винаги компрометиращи истории, основно критикувайки майсторството на другия и подчертавайки грешките му. Въпреки това до открити конфликти не се стига, а ако все пак такива се разгорят на страниците на пресата, то причината е най-често в изкривяване на фактите с цел вдигане на собствения имидж за сметка на другия. Като цяло, в средите на занимаващите се в Китай с бойни изкуства, историческите факти не са на особена почит, и за мен като човек, който се занимава с изследването на корените на тази или онази школа, отсяването на зърната от плевелите отнема често повече време, отколкото анализа на фактите.
Я.Ш. - Никой не използва цветни пояси, и като цяло - въобще
не съществува специално тренировъчно облекло! По време на занятията
най-важен е учителя, а всички останали са ученици, макар и с различна
степен на напредналост (някои се занимават по-дълго, други по кратко).
Много важно е приемането ви в средите на "Ту Ди" ("избрани
ученици " - това става на специална церемония, която се нарича
"Бай Шъ"), така че от тази гледна точка има разделение
на старши и младши "братя" (макар и това не винаги да
отговаря на реалните умения). "Ту Ди" е свързан с учителя
като син с баща, и длъжен да изпълнява своя "синовен дълг"
във всякакви ситуации, били те финансови проблеми на майстора, влошено
здраве и т.н. Т.Г. - Какво мислиш за състезанията по "Бутащи ръце" в Tай Цзи ? Я.Ш. - Виждал съм много такива състезания, преди всичко в окръг Юн Ниен и Вен Сиен. В най-добрия случай приличат на лоша борба (и често там участват борци, помня, как организаторите във Вен Сиен, за да не допуснат участието на борци, поставиха условие за изпит по форма, преди участие в "Туи Шоу", беше истински забавно да се наблюдават неуклюжите борци, изпълняващи 24 форми от стила ЯН). Въпреки това, такива състезания са нужни, защото по-добре такива, от колкото никакви. Във Вен Сиен и Сиан се опитаха да "възкресят" Лей Тай, но местните власти не разрешиха, опасявайки се за здравето на участниците. Доброто владеене на тай Цзи Цюан, както и впрочем на всеки друг китайски стил, позволява да се нанасят удари, причиняващи вреда на вътрешните органи, а това действително би застрашило здравето на участниците!
С майстор Ли Цзун Съ
Я.Ш. - Не знам дали е завършило моето търсене, не мисля че сега бих търсил нещо специално. Намерих това, за което съм мечтал винаги! Макар че понякога изучавам различни стилове при майстори, с които се срещам, например последно учих "Тан Туи" - "Пружиниращи крака", от традицията Син И Цюан от провинция Шан Си.
Я.Ш. - Колкото мога по-дълго! Предполагам - поне още няколко години! Китай е като наркотик - ритъма на живот, храната, климата, в настоящия момент аз не мога да си представя да живея другаде! Разбира се, пребиваването ми тук зависи от финансовата ситуация. Т.Г. - Какво мислиш за успоредното обучение при няколко майстора едновременно? Я.Ш. - Не го препоръчвам на начинаещи, а и не съветвам напредналите да го правят! Особено вредни са заниманията със стилове с коренно противоположни принципи и изисквания, например Нан Цюан и Тай Цзи! От друга страна е полезно, след овладяването на даден стил, да посетиш и други майстори. Такива визити не само учат на нови неща, но и позволяват да погледнеш на своите умения в по-широк мащаб. Т.Г. - Какво мислиш за ученето по книги или видеокасети? Я.Ш. - Ако някой е решил да го прави - очакват го само загуба
на пари и време! Аз също колекционирам книги и касети, но само като
справочен материал, а не като учебници! Най - ценните филми за мен
са тези, които аз самия снимах в китайската провинция.
Я.Ш. - Преди всичко, за сега не мисля да се връщам в Полша. Не знам дали ще обучавам някого, неизвестно е дали ще има желаещи. Ако все пак ми се наложи да се върна в Полша и да преподавам У ШУ, то тогава бих подхождал индивидуално към всеки. В зависимост от това какви физически данни на кандидат - ученика, неговата мотивация - тренировките му ще бъдат съответните. Основния акцент ще бъде върху основите - Цзи Бен Гун, и това, което е общо за всички китайски стилове - развиване на силата на краката и Дан Тиен, кръста. Без това няма истинско Гун Фу, независимо колко ви го рекламират! Мисля, че от тази гледна точка истинско У ШУ извън Китай почти не съществува!
От посещението при майстора по И Цюан (Дачен Цюан) Яо Чен Гуан
Я.Ш. - Още не са измислени по-ефективни методи от традиционните! Понастоящем, не съществува нито един добър учител по У ШУ, който да не е обучаван по старите методи! Развитието на технологията не може да помогне на У ШУ, защото майсторството е резултат от тежък, многогодишен труд! Затова смятам, че настъпва залеза на бойните изкуства и това става все по-очевидно в Китай. Но на това не влияе технологичния прогрес, а преди всичко отсъствието на възможност за използване на У ШУ в реалния бой. Никакви състезания не могат да заменят едновремешните подбирания на телохранители и охранители, на хора, които постоянно намирайки се в опасни ситуации, използват всяка минута за да усъвършенстват изкуството за убиване, защото именно това е било винаги У ШУ! Не искам никого да обидя, но Тай Цзи като форма на медитация - това е западна измишльотина, нямаща нищо общо с това, на което обучават в Китай, където напредналия практик на У ШУ само в краен случай вземал участие в религиозни движения, като например И Гуан Дао. Думата "Цюан" - "Юмрук", присъстваща в названието на това, с което се занимаваш задължава много, и овладяването на изкуството на боя е само първата стъпка на пътя на това познание.
Я.Ш. - Европееца преди всичко трябва да се раздели с всичко,
което е чел, чул и видял преди директния контакт с китайци, особено
в Китай! това е също като оная история с Дзен учителя и западния
учен. Проблема с така наречените " вътрешни" стилове е
толкова сериозен, че техния изкривен образ на запад вече страда
много години. Ситуацията с Тай Цзи е направо тъжна! Хората на запад
просто повече ги привлича етикета "медитация в движение"
или "китайска оздравителна гимнастика", от колкото бойно
изкуство. Със Син И и Ба Гуа ситуацията е сходна, по-голямата част
от публикациите на тази тема, коментират връзката на тези школи
с традиционната китайска медицина и триграмите!? Аз съм прочел доста
истински стари манускрипти, посветени на "вътрешните"
стилове и там коментарите са концентрирани върху практическия аспект
от тренировките!
Я.Ш. - Китайците са създали много добре функциониращ модел
на работата на човешкия организъм, използвайки такива понятия като
"Ци", "Цзин ", "Шен ", меридиани.
Съвременната наука трябва да се постарае да ги обясни. Отричането
на "Ци" само поради факта, че същата тази наука с помощта
на познатите и средства не може да изследва "Ци" е абсолютно
негативно явление. Навремето, когато защитавах дипломната си работа
в Пекин (темата беше даоски методи за съхраняване на здравето) се
разгоря дискусия с един учител по философия, който отричаше явлението
безсмъртие (което е цел на даоските практики) понеже не било потвърдено
от съвременната наука и следователно - ненаучно. Аз се аргументирах
така - отсъствието на подобно потвърждение е резултат от ограниченоста
на съвременната наука, а това че нещо не се поддава на научно обяснение
и е възможно да е ненаучно, но само до тогава, докато науката не
се развие дотолкова, че да може да обясни това нещо. Теорията на
относителността, ДНК, и куп други неща също са били "ненаучни"
навремето ! Възможно е в близко бъдеще, науката и религията да не
стоят толкова далече една от друга, както това е сега!
От посещението при майстора по Тай Цзи Цюан - стил У (У Цзян Цюан) 95 годишния Ма Юе Лян
Я.Ш. - Критерия е един и същ - колкото повече разкази за
даоизъм/будизъм, мистика, И-Цзин, толкова повече трябва да сте нащрек!
Особено ако учителя не учи на приложение на техниките, започва обучението
с форми, а не с елементарни упражнения, толкова по-вепоятно е да
е мошеник. Най-добрия начин да се "пробвате" с бъдещия
учител на "бутащи ръце", което е относително цивилизован
начин на проверка, по-добър ли е бъдещия инструктор или самия той
има нужда от вашите уроци.
Я.Ш. - Минимум 4 часа, ако тренирам сам в къщи. Ако пътувам до моя майстор - 4 пъти по 2 часа, тоест около 8 часа дневно. Т.Г. - Как се отнася към твоите многочасови тренировки жена ти ? Занимава ли се и тя с нещо ? Я.Ш. - Провървя ми с толерантна жена, в ситуация в която
тя не може нищо да направи с "фанатизма" на мъжа си, тя
просто не се бори с него. Трябва да призная, че много от моите скромни
постижения в У ШУ аз дължа в голяма степен на нейното разбиране
и скритата и поддръжка, макар че тя никога не би признала това ! Т.Г. - На калко години е сина ти ? Занимава ли се с нещо ? Наследил ли е твоята страст към бойното изкуство ? Я.Ш. - Куба сега е на 9 и повече го интересува Годзила,
от колкото размахването на ръце и крака ! Т.Г - Какво ти дадоха многогодишните занимания с бойни изкуства ? Я.Ш. - Сложен въпрос. Никога не съм подхождал към заниманията си от гледна точка на приходи и разходи ! Ако кажа, че У ШУ ми даде Гун Фу (майсторство), то това е частично истина, защото ми предстои още много да уча и овладявам ! Считам, че благодарение на увлечението си по У ШУ, аз опознах този Китай, за когото можете да прочетет само в книжките ! Чувствам се в Китай по-добре от където и да било другаде, и макар понякога да идва до гуша то Китай и китайци, премествайки се даже за един ден и то в Хонг Конг, който също е уж китайски, разбирам каква степен на зависимост съм развил към Китай. Т.Г. - Какви са бъдещите ти планове ? Я.Ш. - Искам да остана колкото си може по-дълго в Китай и да продължавам да изучавам У ШУ. Това е безкраен път, когато ти се струва, че вече си постигнар нещо, след преодоляването на поредната преграда виждаш колко много още ти предстои. Т.Г. - Какво би искал да кажеш на читателите на Интернет - списанието "Светът на Ней Цзя" ? Я.Ш. - Искам да им пожелая успехи във всяко едно начинание и конкретно в бойните изкуства. И "Светът на Ней Цзя" да продължи да излиза с итнересни и ценни статии. Т.Г - Благодаря ти за разговора и ти желая дълго и плодотворно пребиваване в Китай !
Провел: Томаш Гришан Из статия в "Светът на Ней Цзя"
|
|