Китай се е сблъскал с исляма почти във времената на своето основаване: китайските войски се срещнали с войските на арабския халифат в сражението при река Талас, на територията на днешен Киргизтан. През следващите векове търговци от ислямските държави от Близкия Изток и Средна Азия идвали в Китай по Великия Път на Коприната. Част от тях се заселила постоянно на китайска територия. Идвали и проповедници, разпространяващи учението на исляма и на някои от тях им се отдало да спечелят свои последователи сред жителите на Средната Империя. През династиите ТАН и СУН, т.е. до XIII век мюсюлманското население на Китай се увеличавало за сметка на имигрантите - пристигащи по суша и море астрономи, математици, лекари.
През XIII век Китай бил завладян от монголите и била основана династия ЮАН. През 1219 г., когато ЧИНГИЗ ХАН отишъл да воюва на запад започнало преселването на перси и араби от завоюваните територии. В официалните документи от династия ЮАН те били споменавани като "ХУЙ ХУЙ". През 1275 г. в съответствие с указанията на императора "всички погранични жители да бъдат приобщени към общината" дошлите на изток мюсюлмански пехотинци и артилеристи от войници станали селяни. Така постепенно в Китай се сформирала особена национална група "ХУЙ ЦЗУ" - "мюсюлмани".
ХУЙ ЦЗУ били заселвани само на територии под централно управление и постоянно били притеснявани от централните власти. Ето защо мюсюлманите често вдигали възстания или поддържали възстания вдигнати от Ханците (основното население на Китай). Известно е, че сред участниците в съборилото монголската династия ЮАН възстание на ЧЖУ ЮАН ЧЖАН (завършило с установяването на династия МИН в 1368 г.) е имало немалко мюсюлмани, сред които се прославили генералите ЧАН ЮЙ ЧУН, ХУ ДА ХАЙ, МУ ИН, ЛАН ЮЙ, ФЪН ШЪН и ДИН ДЪ СИН, които били изкусни в У ШУ. Генерал ЧАН ЮЙ ЧУН се счита за основател на школата за боравене с копие "КАЙ ПИН ЦЯН ФА".
В края на династия МИН (средата на XVII век) в провинция ШЪНСИ вдигнал възстание МА ШОУ ИН, станал известен като "ЛАО ХУЙ ХУЙ" - "почтения мюсюлманин". Неговия отряд наричали "ЛАО ХУЙ ХУЙ ИН" - "батальона на почтения мюсюлманин". Естествено, болшинството служещи под негово ръководство също били мюсюлмани. Придвижвайки се с боеве на северозапад отряда се прославил, след което се присъединил към селското възстание на ЦАО ВАН ЛИ.
Периода на управление на манчжурската династия ЦИН станал за мюсюлманите период на най-голям гнет. През това време са били вдигнати много мюсюлмански възстания. Типични за това време са възстанията на ДУ ВЕН СЮ в провинция ЮН НАН (обхванало повече от десет провинции), БАЙ ЙЕН ХУ в провинция ШЪН СИ, МА ХУА ЛУН в провинция НИН СЯ. Мюсюлманите взели активно участие в Синхайската Революция, съборила династия ЦИН.
Както се вижда през своята повече от 700 годишна история на китайските мюсюлмани е тясно свързана с войни и възстания. Това обяснява и широката популярност на бойните изкуства сред тях. ХУЙ ЦЗУ разглеждали У ШУ като вид свещенодействие, повдигащо духа на мюсюлманина.
Съгласно трактата "ЦЗИ СЯО СИН ШУ" написан от знаменития генерал от династия МИН - ЦИ ЦЗИ ГУАН, по това време е имало три знаменити школи в боя с копие - на семейство ЯН, МА и ША. Семействата МА и ША са били мюсюлмани. Популярния сред мюсюлманите стил "ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 мюсюлмански лакти" бил наречен "квинтесенцията на бойната техника и е описан в сборника "ХУА ЦЮАН ЦЗУН ЦЗИЕН ФА" - "Общо описание на ХУА ЦЮАН" написан от бунтовника ГАН ФЪН ЧИ. Такива стилове като "ЦЗЯО МЕН ТАН ТУИ" - "Ислямски пружиниращ крак" и "ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на Ча" са считани за типично мюсюлмански стилове.

МЮСЮЛМАНСКИ ШКОЛИ ПО У ШУ

ХУЙ ЦЗУ са широко разселени из Китай, без да са концентрирани в голямо количество на едно място. През вековете в областа на У ШУ те обменяли опит с другите националности населяващи Китай. За това е много трудно да се каже кои стилове са чисто мюсюлмански. Тук ще разкажем за тези стилове, които са най-често практикувани сред мюсюлманското население.

 

"ЦЗЯО МЕН ТАН ТУИ" - "Ислямски ТАН ТУИ".

 

Тан туи (пружиниращ крак) е камшичен удар с крак отдолу нагоре, насочен най-често към слабините на противника. Някога упражненията "ТАН ТУИ" са били част от стила "ЧА ЦЮАН". Били са 28, всяко едно от тях отговаряло на една от буквите в арабската азбука. По-късно в качеството но начални упражнения останали първите 10, а последните 18 били комплектовани в две форми "ТУИ ЦЮАН" - "Юмрук на крака". Десет упражнения, известни като "ШЪ ЛУ ТАН ТУИ" - "Десет пътечки на пружиниращия крак" се разпространили широко в народа и често се практикували самостоятелно като лесно усвоим и практичен метод. По-късно десетте пътечки послужили като праобраз на начални форми в много стилове. Упражненията ТАН ТУИ били толкова популярни сред китайските мюсюлмани, че е възникнала поговорка "НАН ЦЗИН ЦЗОУ ДАО БЕЙ ЦЗИН - ТАН ТУИ ЧУ ЦЗЯО МЕН" - "От НАН ЦЗИН до БЕЙ ЦЗИН, където е исляма - там е и ТАН ТУИ".
Всяка от пътечките се състои от няколко техники с ръце, комбинирани с техника с крак в едно цяло. Най-често тази техника с крак е ТАН ТУИ, но има пътечки, в които се изпълнява ЦЪ ЧУАЙ, ФЕЙ ЦЗЯО или ГОУ ТУИ.

 

"ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на ЧА".

 

За произхода на този стил съществуват много легенди, противоречащи една на друга, а също и на историческите данни. Най-достоверната е следната:
ЧА ШАН И, наричан още ЧАМИР(МИР - това е наставка, която се добавя към името в знак на уважение сред китайските мюсюлмани) бил мюсюлманин от СИН ЦЗЯН - крайния северозапад на Империята, живял през династия МИН. Когато в крайморските провинции на Китай се разгоряла борбата с японските пирати и бил издаден императорски указ за набиране на доброволци, ЧА постъпил в отряд и се отправил на изток. През дългия път той внезапно се разболял и неговите другари го оставили на грижите на местните селяни - мюсюлмани в областа ГУАН СИЕН, провинция ШАН ДУН. След няколко месеца на лечение той оздравял. В знак на благодарност, ЧА обучил селяните на бойното изкуство, което владеел. В негова чест, селяните го нарекли "ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на ЧА".
В някои версии се говори, че в СИН ЦЗЯН бил разпространен "ЦЗЯ ЦЮАН" - "Юмрука на основата", при това съществували две версии - голяма и малка - "ДА ЦЗЯ ЦЮАН" и "СЯО ЦЗЯ ЦЮАН". На североизток този стил преподавали двама души - ЧА МИР и ХУА ЦЗУН. Единия преподавал малкия клон, другия - големия. Така се появили и двата много приличащи си стила в У ШУ - "ЧА ЦЮАН" и "ХУА ЦЮАН".
Съгласно разказите на учителя ЧАН ЧЖЪН ФАН първия ученик на ЧА МИР станал г-н ША ЛЯН известен като "Летящия крак", който разпространил стила в околностите. В началото на ХХ век стила бил вече широко известен в североизточните провинции, особено в местата с компактно мюсюлманско присъствие. През 1930 г. известния майстор на ЧА ЦЮАН - ВАН ЦЗЪ ПИН работел като декан на Шаолинския Факултет към Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, което също допринесло за популяризирането на ЧА ЦЮАН.
Основата на ЧА ЦЮАН са десетте серии на пружинирищия крак - "ШЪ ЛУ ТАН ТУИ". Основните форми в стила са също десет. Има и два допълнителни, състоящи се от движенията на партньора в тренировката по двойки. Римуваните правила гласят: Основателя на ЧА ЦЮАН е ЧА МИР, живял в ЛУ в окръг ГУАН СИЕН. Няколко столетия стила се предава от поколение на поколение, прославяйки майсторството на основателя." Традиционните форми без оръжие са 12, основни и спомагателни, където паралелно се използва твърдото и мекото.
ТАН ТУИ - 28 форми, с ДАО(сабя), копие, ЦЗИЕН(меч) и с тояга по 7.
Освен тези през вековете са се появили и други неканонични форми.
ЧА ЦЮАН се счита за един от класическите представители на стиловете от семейството на ЧАН ЦЮАН - Дългия Юмрук, т.е. стилове, в които боя се води предимно на дълга дистанция. Движенията в ЧА ЦЮАН изискват голямо пространство, при изпълнение на формите ритъма е отчетлив, прийомите са прости, но са много.

 

"ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 Мюсюлмански Лакти".

 

Този стил се е считал за типично мюсюлмански, никога не са били обучавани представители на други националности. Както се вижда от названието в него основно се използват атакуващи и защитни движения с лактите. Стила се състои от 3 раздела. Първия - това са 18 свръзки. Втория - това са 18 несвързани една с друга форми. Могат да се тренират отделно или да се комбинират няколко в една. Третия раздел - това е ДУЙ ЛИЕН - форма за двама. Много от движенията носят имена от бита на мюсюлманите, например "имам", "форма на съда за измиване" и прочие.
Стила винаги е бил закрит, в наши дни се считаше за загубен, но в края на 70-те години в хода на една експедиция за изследване на У ШУ неочаквано е бил открит носител на тази традиция. Това бил майстор ЦЗЮЙ КУЙ, роден през 1896 г. Той започнал да се занимава с У ШУ на 6 годишна възраст, на 24 години вече бил преподавател и се изхранвал от това, а на 33 години за да повиши майсторството си станал ученик на ЯН ВАН ЛУ, мюсюлмански свещенник от град ТУН ЧЖОУ, провинция ХЪ БЕЙ, и от него научил 18 мюсюлмански лакти.

 

"ТАН ПИН ЦЮАН" - "Юмрука на съда за измиване"

 

Известен още като "ТАН ПИН ЦИ ШЪ" - "7 ФОРМИ НА ЮМРУКА НА СЪДА ЗА ИЗМИВАНЕ", ЦИ ШЪ" - "7 форми" или "ЦИ ШЪ" (този йероглиф се различава от предния, но се чете по същия начин!) - "7-те войни", в чест на 7-те войни на Исляма. Много древен стил, известни са каменни кукли от времето на династия ТАН (618-907г.), изобразяващи биещи се уйгури, стоящи в позиции характерни за ТАН ПИН ЦЮАН. Стила се състои от 7 големи форми, всяка от която може да се раздели на 7 малки. Съществува ДУЙ ЛИЕН състоящ се от 49 движения. Началната и крайната позиция се наричат "позиция на съда за измиване", от тук и названието на стила. Стила се е предавал само на мюсюлмани и само на мъже, ето защо носителите на тази традиция винаги са били малко.

 

"БА ЦЗИ ЦЮАН" - "Юмрука на 8-те предела (т.е. - 8-те посоки на света).

 

Названието символизира силата на удара, достигаща предела на 8-те посоки. За произхода на този стил има няколко легенди, но във всяка една от тях като основател се споменава един и същи човек - мюсюлманина У ЧЖУН (1712-1802), жител на селцето ХОУ ЧЖУАН КЪ, провинция ХЪ БЕЙ. Освен в ръкопашния бой, У ЧЖУН бил майстор и на боя с дълго копие. Легендата разказва как У ЧЖУН се сражавал с майстор на копието от Пекин. Използвали дълги бамбукови пръчки с бяла боя на краищата. Разказват, че след боя веждите на противника на У ЧЖУН били изцапани с бяла боя. У ЧЖУН предал изкуството си на дъщеря си У ЖУН, на доведения си син У ЮН и неговия роден брат У ЧЖУН ЮЙ. У ЮН бил родом от село МЕН ЦУН, ето защо това селце се счита за родината на БА ЦЗИ ЦЮАН и от там тръгва неговото разпространяване. Също такъв център за популяризиране на стила станало съседното село ЛУО ТУН. В наши дни освен ортодоксалния БА ЦЗИ ЦЮАН съществува и БА ЦЗИ ЦЮАН на семейство У, разработен от У СЮЙ ФЪН (1908-1976), на семейство ЦЯН, разработен от ЦЯН ЖУЙ ЦИН (1861-1947), на семейство ЛИ, разработен от ЛИ ШУ ВЕН (1864-1934), на семейство ХУО, идващ от ХУО ДИЕН ГЪ (1886-1942) и на семейство МА, разработен от МА ФЪН ТУ (1888-1973).
Основата на стила са така наречените "ЛЮ ДА КАЙ" - "6 големи отваряния, или 6 метода на проникване през защитата на противника", "БА ДА ЧЖАО" - "8 големи прийома", "СЪ ШЪ БА ГЪ ДА ЦЗЯ" - "48 големи елемента на основата" и "ЛЮ ШЪ СЪ ЧЖУН ШОУ ФА" - "64 вида прийоми с ръка". Основната част от техниката са удари с ръце. "ЛЮ ДА КАЙ" - това са: удар с лакът, обхващане, повдигане, прекрачване, удар и омотаване. Особено внимание в БА ЦЗИ ЦЮАН се отделя на ударите с лакът, контраатакуващия удар с лакът в подмишницата на противника е "визитната картичка" на БА ЦЗИ ЦЮАН. Специален вид придвижване в стила е така наречената "ЦА БУ" - "Триеща крачка", при удар напред предния крак трябва да се трие в земята, създавайки инерция на цялото тяло. В миналото е имало майстори, които при удар са продълбавали малка канавка, във връзка с това има поговорка - "Юмрука все е дно чертае по земята".

 

"ТУН БЕЙ ПИ ГУА ЦЮАН".

 

Този мегастил се е образувал постепенно на базата на няколко самостоятелни стила. Изначалния е "ПИ ГУА ЦЮАН" - "Юмрука на разсичането и закачането", споменат още в трактата на ЦИ ЦЗИ ГУАН - "ЦЗИ СЯО СИН ШУ". Разсичане - това е сечащо движение с права ръка отгоре надолу, закачане - движение с права ръка отдолу нагоре. Стила е предназначен за бой предимно на дълга дистанция, техниката му е основана на сечащи движения с изпънати ръце във всевъзможни плоскости.
През династия ЦИН (1644-1911) ПИ ГУА се е разпространявал в провинция ХЪ БЕЙ, околноста ЙЕН ШАН от ПАН ВЕН СЮЕ. Той разработил теорията на стила, нему принадлежи базовия теоретически принцип на школата: "Чрез духа да постигаш метаморфози; Имай в запас 10 000 пронизани от Единното; Законите и формите съвместно се преплитат; Тялото и приложението се тренират паралелно."
Разпространявания от него стил станал известен като "ТУН БЕЙ ЦЮАН". Но в тези места където се разпространявал стила съществували още два стила със същото име, но при писане йероглифа "БЕЙ" там означавал "гръб" или "подготовка". Хората често бъркали тези стилове, освен това последователите на ПАН ВЕН СЮЕ специално криели истинското име на своя стил (то било разсекретено едва през 1911г.) и го представяли за другите два. Всичко това много затруднява проучването на истинската история на стила.
Някои хора съчетавали в своите тренировки ПИ ГУА и БА ЦЗИ. Знаменития майстор ЛИ ШУ ВЕН казвал, че "ако съединиш ПИ ГУА и БА ЦЗИ, тогава и боговете и демоните ще се страхуват от теб". Именно в такъв съединен вид изучавали ТУН БЕЙ ЦЮАН братята мюсюлмани МА ФЪН ТУ и МА ИН ТУ. Благодарение на тяхната дейност в началото на ХХ век ТУН БЕЙ ЦЮАН се разпространил из цял северен Китай, като включил в себе си още два стила - "ФАН ЦЗЪ ЦЮАН - "Въртящия се юмрук" и "ЧУО ЦЗЯО" - "Пронизващите крака".
За основа на ПИ ГУА ЦЮАН служи форма която носи същото име, известна още като "МО МИЕН ЦЮАН" - "Юмрук изтриващ лицето". Също така тренирали и формата "ЦИН ЛУН ЦЮАН" - "Юмрука на младия дракон". МА ФЪН ТУ разработил още две форми - "ФЕЙ ХУ ЦЮАН" - "Юмрука на летящия тигър" и "ТАЙ ШУ ЦЮАН" - "Изтънчения юмрук". В качеството на базова подготовка тренират "12 пътечки на пружиниращия крак". От оръжията освен класическите - тояга, сабя, меч и копие се използват "кука с глава на феникс", "кол преграждащ вратите", "три секционна верига" и други.

 

Техника на боя с тояга, копие и меч.

Тоягата е едно от най-популярните оръжия сред китайските мюсюлмани, за което даже има поговорка - "на юг юмруците, на север краката, на изток копието, а на запад тоягата". В средните векове мюсюлманите били заселени главно в северозападен Китай, там били популярни такива школи на боя с тояга като "едноглавата тояга на майката и сина" и "двуглавата тояга". В книгата на ЦИ ЦЗИ ГУАН са споменати такива мюсюлмански школи на боя с копие като "Копието на семейство ША" и "Копието на семейство МА". Казват, че по-рано сред мюсюлманите в Китай били популярни такива форми като "Меча на Сюлейман" и "Меча на Корана", но няма достоверна информация за това.

 

ЗНАМЕНИТИ МЮСЮЛМАНСКИ МАЙСТОРИ

 

 

ЧЖАН ЦЗИ ВЕЙ (1848-1932)

Родом от околноста ГУАН СИЕН. Живота му не бил лек. Изучавал ЧА ЦЮАН при баща си - ЧЖАН ЦЯН. Разказват, че вследствие на тренировките пръстите му били като от стомана, движенията - бързи и ловки. Веднъж бил обкръжен от около двайсетина души, но никой от тях не могъл да се доближи до него на подходяща дистанция за да го удари. Попаднел ли някой от противниците му в обсега на ръцете му следвал удар с пръсти и противника му падал безпомощен на земята.

 

ЧАН ЧЖЪН ФАН

Роден през 1898 г. в бедно селско семейство в селцето ЧЖАН ИН ЧЖУАН, област ГУАН СИЕН, провинция ШАН ДУН. Суровия живот бил допълнителна мотивация за това той да започне да изучава бойно изкуство. Станал ученик на знаменития по онова време учител ЧЖАН ВЕЙ ЦИ и изучавал при него ЧА ЦЮАН. ЧАН ставал в 5 сутринта и си лягал в полунощ, непрекъснато тренирал. За да тренира краката си, той с часове прекарвал в статични позиции, правил придвижвания в ниски стойки, всеки път изминавайки по този начин поне половин километър. От дома си до мястото за тренировка той се придвижвал с прийома "ПУ БУ ЧУАН ЧЖАН" - "Пронизваща длан в позиция ПУ БУ", при това без да почине дори за секунда. Поради усърдните тренировки и искреноста на своя учител за една година той далеч надминал всички в уменията си и станал най-добрия ученик на ЧЖАН ВЕЙ ЦИ.
През 1930 г. ЧАН ЧЖЪН ФАН постъпил в Нанцзинския Централен Институт по У ШУ и там изучавал бой с оръжие и различни стилове на У ШУ. След това преподавал в провинциите ШАН ДУН, ХЪ НАН, ЦЗЯН СУ, ЦЗЯН СИ, град ТИЕН ЦЗИН. След комунистическата революция той бил поканен в столицата, работел като треньор и взел активно участие в създаването на спортното У ШУ. Той е възпитал много от съвременните звезди на У ШУ. ЧАН ЧЖЪН ФАН умира на 22.08.1979 г.

 

МА ЦЗИН БЯО

Роден на 23.01.1881 Г. в административния център на провинция ШАН ДУН - град ЦЗИН АН. На млади години изучавал ХУН ЦЮАН - "Юмрука на потока" при знаменития Цзинански майстор БАЙ ЦЗЪ ЦЮН, после изучавал ЧА ЦЮАН при известните майстори ЯН ХУН СЮ, ЧЖАН СУ ШЕН, ША ЧЖЕН ЦИН. През 1928 г. взел участие в Първите Държавни Изпити по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, с едно хвърляне спечелил боя срещу известен майстор. През 1936 г. бил поканен да преподава в Института. Един американец на име Майкъл не вярвал в ефективността на У ШУ и предложил на МА ЦЗИН БЯО да се бият с мечове. Боя продължил 3 секунди, Майкъл посегнал да прободе в гърдите МА, а китаеца просто се отклонил и разсякъл китката на американеца. Онзи изтървал меча и хукнал ревейки от болка.
Живеейки в НАН ЦЗИН, МА ЦЗИН БЯО преподавал и в други висши учебни заведения, в това число и в Централния Институт по ГУО ШУ. През 40-те години той се преселил в ЧАН ЧЖОУ. През 1947 г. неговия син МА ЦЗЮН ЛИН и негови колеги открили в ШАН ХАЙ "У ШУ общество на народните герои". През 1953 г. МА ЦЗИН БЯО се преселил в ШАН ХАЙ и станал главен треньор в Обществото. През февруари 1969 г. МА ЦЗИН БЯО и сина му били принудени да напуснат ШАН ХАЙ заради перипетиите свързани с Културната Революция. МА ЦЗИН БЯО умира на 11.06.1973 г.

 

ВАН ЦЗЪ ПИН

Той е една от легендите на У ШУ на ХХ век. Роден в ЦАН ЧЖОУ, провинция ХЪ БЕЙ през 1881 г. Баща му и дядо му били известни майстори по китайска борба ШУАЙ ЦЗЯО. Бащата на ВАН ЦЗЪ ПИН даже на стари години тежал около 100 кг, но можел стоейки в кал до колене да направи салто. За съжаление той решил, че заниманията с бойни изкуства няма да са от полза за сина му и му забранил да тренира. Но желанието на сина било голямо и на 7 годишна възраст тайно от баща си той започнал да тренира в горичката до гробищата. Изкопал дупка и се упражнявал изкачайки от нея, като я правел все по дълбока, вдигал тежки камъни и плувал в реката. На 14 години той бил способен да скочи от място на 3,5 метра напред и 3 метра назад. През 1901 г. бил в ЦЗИН АН да изучава Корана и по време на една разходка минал покрай една воденица и се обзаложил, че може да спре с ръце воденичното колело, което и сторил пред зяпналите от почуда присъстващи. Сред зрителите се оказал и учителя ЯН ХУН СЮ, който поканил ВАН ЦЗЪ ПИН да му стане ученик и го обучил в тънкостите на ЧА ЦЮАН.
ВАН ЦЗЪ ПИН бил широко известен със силата си и понякога поради това именно около него винаги ставали весели случки. Веднъж група немци работещи на железопътната линия (по това време ЦЗИН АН бил немска колония) предложили на ВАН да вдигне огромен камък, който служел за изравняване на земята и лежал пред гарата на станция ЦЗЯО ЧЖОУ. Ако успеел камъка бил негов, ако не - трябвало да заплати стойността му. ВАН вдигнал камъка и тръгнал към къщи, оставяйки немците със зяпнали уста.
През 1919 г. група от млади японски джудисти видяла тренировка на ВАН ЦЗЪ ПИН и неговата група и започнала да подмята обидни коментари от сорта на "какво е това, китайски танци или бойно изкуство". ВАН предложил на японците да премерят сили - той с тояга, а някой от тях - с копие. Три пъти позволил на японеца да го атакува избягвайки с тяло атаките след което просто го фраснал с тоягата и оня се проснал в безсъзнание.
През 30-те години ВАН ЦЗЪ ПИН работи като декан на Шаолинския факултет на Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН. След образуването на КНР той живее в ШАН ХАЙ и взима активно участие в политическия живот и продължава да преподава У ШУ. През 1960 г. заедно с премиера ЧЖОУ ЪН ЛАЙ, ВАН ЦЗЪ ПИН отива в Бирма, където взима участие в демонстрация на У ШУ. Никой не повярвал, че този човек бил на 80 години - толкова ловко се движел!
ВАН ЦЗЪ ПИН умира през 1973 г.

 

ЧЖАН ВЕН ГУАН

Роден през 1916 в окръг ТУН СЮ, провинция ХЪ БЕЙ. Въпреки тежките условия на живот, той намирал време за тренировки при ЧАН ЧЖЪН ФАН, който живеел по това време в съседство. ЧЖАН ставал рано и лягал късно, но винаги намирал време за триразови тренировки. След стодневни тренировки, той можел да изпълнява ТАН ТУИ десет пъти без прекъсване. Освен това той изучавал при ЧАН ЧЖЪН ФАН меч, тояга, копие и други оръжия. ЧЖАН станал много известен, винаги го канели на местните храмови празници. След като се преселил в ЯО ВАН, провинция ЦЗЯН СУ, ЧАН ЧЖЪН ФАН специално се върнал за да вземе със себе се ЧЖАН ВЕН ГУАН и още трима свои ученици за да продължат обучението си. Но единствен ЧЖАН останал до края и по препоръка на ЧАН той постъпил в Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, където ЧЖАН станал по-късно инструктор.
През 1934 г. се организирали състезания по ШУАЙ ЦЗЯО, събрали се повече от сто борци от цял Китай. ЧЖАН станал шампион. По-късно като член на отбора на Централния институт по ГУО ШУ, той посетил Хон Конг, Сингапур, Филипините и Малайзия, правйеки демонстрации и събирайки пари в подкрепа на китайското У ШУ. През 1936 г. в състава на китайската делегация, той взел участие в демонстрациите в Берлин на 11-те Олимпийски Игри. След Революцията ЧЖАН става професор през 1949 г. във Факултета за Физическа Култура в Хъбейския педагогически Колеж. За 30 години той обучил там огромно количество състезатели и треньори по У ШУ. Днес ЧЖАН ВЕН ГУАН е Вицепрезидент на Международната Федерация по У ШУ.

 

МА ФЪН ТУ (1888-1973)

Роден в село ЯН ШЪ ЦЯО, окръг ЦАН, провинция ХЪ БЕЙ.
Като дете изучавал при баща си и дядо си ПИ ГУА ЦЮАН и ШУАЙ ЦЗЯО, а при вуйчо си У МАО ТАН и У ШЪ ХЪ изучавал БА ЦЗИ ЦЮАН. През 1899 г. отива ученик при знаменития майстор ХУАН ЛИН БЯО и изучавал при него ТУН БЕЙ ЦЮАН, копие, МЯО ДАО и меч. През 1910 г. заедно с членовете на "Съюзната Лига" прераснала по-късно в партията ГУО МИН ДАН, открива в ТИЕН ЦЗИН "Асоциация на китайските войни". През 1912 г. заедно с по-малкия си брат МА ИН ТУ и майстора по БА ЦЗИ - ХАН ХУЙ ЦИН заминава за ШЪН ЯН, където дълго време работел с трима майстори по ФАН ЦЗЪ ЦЮАН И ЧУО ЦЗЯО - ХЪ МИН ЦЗЮ, ХУ ФЪН СЯН и ЯН ЦЗЮН ФЪН. Той ги учел на ПИ ГУА и БА ЦЗИ, а от тях изучил ФАН ЦЗЪ и ЧУО ЦЗЯО. От дошлия от провинция ШАН ДУН майстор ЧЪН ДУН ГЪ той учил ТАН ЛАН ЦЮАН. През 1920 г. заедно с брат си и големия си син се присъединява към армията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН. През 1924 г. в ЧЖАН ЦЗЯ КОУ заедно с един от подчинените на ФЪ ЮЙ СЯН - ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН, той основава "Асоциация за изучава не на новото У ШУ". МА ФЪН ТУ по това време бил и началник на Канцеларията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН, издава методическото пособие "Процеса на преподаване на юмручното изкуство".
Заедно с брат си МА ИН ТУ те разработили формите с ФЪН МУО ГУН - "Тоягата на лудия", широко използвани при обучението на Северозападната Армия. През 1926 г. заедно с армията МА ФЪН ТУ се заселил в Северозападен Китай, заемайки управленски и военни длъжности. През периода 1933-35г. той основал Институти по ГУО ШУ в провинциите ЦИН ХАЙ и ГАН СУ и станал техен вицеректор. След началото на войната с Япония, МА ФЪН ТУ се оттеглил от административни задължения и се отдал на У ШУ и китайска медицина.
МА ФЪН ТУ комбинирал ПИ ГУА от ХУАН ЛИН БЯО, Менцунския и Луотунския клон на БА ЦЗИ, Луотунската сисема на бой с ЛЮ ХЪ ЦЯН - "Копие на 6-те хармонии", ФАН ЦЗЪ и ЧУО ЦЗЯО на ХЪ МИН ЦЗЮ, а впоследствие събрал северозападните методи за боравене с тояга.
След многогодишна изследователска работа, той разработил теорията за "изхвърлянето на силата", която най-накрая могла да отговори на въпроса защо някои стилове лесно се комбинират с други и позволяват паралелна тренировка, а други - не! Благодарение на МА ФЪН ТУ и неговите роднини, стила ТУН БЕЙ ЦЮАН станал известен в Северозападен Китай като МА ЦЗЯ ЦЮАН - "Юмрука на семейство МА".
За най-изтъкнатия ученик на МА ФЪН ТУ се смята неговия голям син МА ГУАН ДА, служил като командир на отряд при генерал ФЪН ЮЙ СЯН и загинал по време на битките на Китайската Стена при войната с Япония.
Днес неговото дело се продължава от синовете му МА СИЕН ДА - един от най-големите съвременни теоритици и историци на У ШУ и МА МИН ДА популяризиращ ТУН БЕЙ ЦЮАН в много страни, в това число Япония и Русия.

 

МА ИН ТУ (1898-1956)

Изучавал бойно изкуство при баща си - МА ЦЗИЕ ЮАН и при брат си - МА ФЪН ТУ. През 1904 г. По препоръка на брат си отива да учи при известния майстор по БА ЦЗИ ЦЮАН - ЧЖАН ГУН ЧЪН, от когото усвоява освен бой без оръжие и техника с дълго копие. През последните години от живота на ЧЖАН ГУН ЧЪН, МА ИН ТУ става негов "вътрешен ученик". По късно с брат си МА ФЪН ТУ отиват да изучават ТУН БЕЙ ПИ ГУА ЦЮАН при ХУАН ЛИН БЯО. През 1910 г. МА ИН ТУ участвал в демонстрация в ТИЕН ЦЗИН по повод откриването на "Асоциацията на китайските войни" и бил похвален от старите майстори. След провъзгласяването на Китайската Република през 1911 г. Двамата с МА ФЪН ТУ заминават на североизток и постъпват във Фънтиенската Полицейска Академия. В ШЪ НЯН, МА ИН ТУ преподавал ПИ ГУА и БА ЦЗИ, а при майсторите ХЪ МИН ЦЗЮ, ЧЪН ДУН ГЪ и ХУ ФЪН СЯН изучавал ФАН ЦЗЪ ЦЮАН и ЧУО ЦЗЯО. През 1920 г. МА ИН ТУ, МА ФЪН ТУ, ЮЙ ГУО ДУН и МА СИН заедно се отправили в ЧЖАН ЦЗЯ КОУ и се присъединили към армията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН. Там МА ИН ТУ достига до чин полковник и заема важна длъжност в щаба. През 1923 г. по време на Лунфанската война, когато армията на ФЪН атакувала войската на Фънтиенеца ЛИ ЦЗИН ЛИН, по заповед на главнокомандващия ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН МА ИН ТУ оглавява отряд от У ШУ бойци и въоръжени с алебарди и пистолети те превземат ТИЕН ЦЗИН.
През 1927 г. когато ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН основал "Централно Общество за изследване на ГУО ШУ", МА ИН ТУ бил командирован в НАН ЦЗИН и става един от основателите на Института по ГУО ШУ. Отначало той бил декан на Шаолинския Факултет, след това станал отговорник за организацията на първите ГУО КАО - Държавни Изпити. По време на установяването на правилника, той провел редица турнири без оръжие и с дълго и късо оръжие, привличайки много известни бойци на страната на Института. През 1928 г. той многократно пътувал до ХЪ БЕЙ и ХЪ НАН, отбирайки бойци за съревнованията. На церемонията по закриването на Изпитите, МА ИН ТУ и един майстор от ХЪ НАН демонстрирали пред президента на Китай - ЧАН КАЙ ШИ бой с копия и мечове.
По-късно МА ИН ТУ работил като преподавател в Института, преподавал БА ЦЗИ, ПИ ГУА, МЯО ДАО и дълго копие. В края на 30-те се върнал в Северозападната Армия, преподавайки У ШУ. През 1949 г. се присъединява към армията на ФУ ЦЗУО И и вдига възстание в Пекин. По-късно поради болест подава оставка и се заел със селскостопанска дейност в окръг ЦЗИН ЧУАН, провинция ГАН СУ. Умира след кратко боледуване през 1956 г.

 

ЛУО ВЕН ЮАН (1915-1971)

Родом от ЛАН ЧЖОУ, остава сирак от малък, живеел в мизерия, много обичал У ШУ, но не искал да учи при кого да е. През 1931 г. официално става ученик на МА ФЪН ТУ, отначало изучавал ПИ ГУА и ФАН ЦЗЪ ЦЮАН, след това учил тояга и меч. Бил прилежен, схватлив и педантичен. Любимото му оръжие било тоягата. През 30-те и 40-те години заедно със своя съученик ВАН ТИЕН ПЪН следвайки указанията на МА ФЪН ТУ, обобщили базовите прийоми в използването на БИЕН ГАН - "Камшичната тояга" в комплекс, наречен "5 сенки, 7 ръце и 13 метода". Двамата майстори станали известни в провинция ГАН СУ като "ГУН ВАН" - "Царете на тоягата".