Навярно няма любители на бойните изкуства, които да не са чували за "непобедимия боец " Брус Ли и за създадената от него " най-съвършена бойна система ", " стила без стил " - джит кун до. Но сред хората, които сериозно се занимават с бойни изкуства, истинноста на тези твърдения винаги е била поставяна под съмнение. Тази статия има за цел да внесе съмнения в умовете на вярващите и да подкрепи същите на съмняващите се. Основа за тази статия станаха материалите, събрани от американския любител на бойните изкуства Майкъл Дърган, информация любезно предоставена от президента на аржентинската JIN WAN KUNG FU ASSOCIATION господин Клаудио Ди Ренцо и редица други източници от INTERNET. За удобство при съпоставянето с други източници, въпреки традицията си, съм запазил гуандунския вариант на произнасяне на китайските термини.

Обикновено всяка една биография на Брус Ли разказва за това, как той се обучавал при известния хонгконгски майстор на ВИНГ ЧУН - ИП МАН, и неведнъж е тествал своето майсторство в улични боеве и въобще бил най-добрия ученик и приемник на традицията едва ли не. Но нито една от днес съществуващите линии на хонгконгския ВИНГ ЧУН, водещи началото си от ИП МАН ( в това число и двете световни федерации ! ) не споделят това мнение. По-подробното изследване позволи да бъдат открити интересни факти. Както е известно, в хонгконгския ВИНГ ЧУН ( версиите разпространени в китайските провинции ФУ ЦЗИЕН и ГУАН ДУН, а така също и виетнамския ВИНГ ЧУН известен сега в Русия, благодарение на живеещите в Москва виетнамски майстори излизат извън рамките на статията ) съществуват три форми, изпълнявани без оръжие, комлекс от упражнения с дървен манекен, форми с " пеперудени ножове " и форма с дълга тояга. Трите форми без оръжие са - " СЮ НИМ " - " Малката идея ", състощ се от базови техники, изпълнявани на място, " ЧУМ КЮ " - " Построяване на мостовете " , съдържащ по-сложни техники, в това число удари с крака, лакти и различни придвижвания, и " БИЛ ДЖИ " - "Удари с пръсти " , в който се отработват удари с пръсти по уязвими части на тялото. Освен изучаването на формите традиционната подготовка включва упражнения по двойки от типа " ЧИ САО " - " лепкави ръце ", предназначени за изграждане на базове навици за прилагане на техниките в бой. ИП МАН е живял достатъчно дълго и редица негови ученици са усвоили напълно неговото изкуство - като пример може да бъде посочен знаменития ЮЕН КАЙ САН, и остава естествения въпрос - влизал ли е някога в това число Брус Ли ?! НЕ ! Към момента на своето отпътуване за САЩ, той е знаел само първата форма и тепърва е започвал да учи втората. Не е владеел нито техники с оръжия, нито третата форма, нито упражненията с дървен манекен ( макар че със сигурност не веднъж е виждал тези упражнения на тренировка и със сигурност е бил запознат с отделни техники, влизащи в тези упражнения ). Съмнително е и неговото владеене на упражненията по двойки от типа на " лепкави ръце ". ИП МАН по никой начин не е отличавал Брус Ли от другите си ученици и не го е обичал много, тъй като смятал, че Брус изучава бойно изкуство за да се бие по улиците ( което явно е било така). Известно е, че вече като известен актьор, чувствайки своите недостатъци в познанията и уменията си, Брус Ли е молил ИП МАН да възобнови уроците, уверявайки го, че ако се съгласи ще му подари къща, но стария майстор просто изгонил "кинозвездата" с обяснение, че не може да обучава човек с подобен морал, или по-скоро, липсата на такъв. И така, непълнолетния юноша, сприхав по натура, имащ зад гърба си няколко урока (при отличен майстор, в интерес на истината !), се отправя към САЩ, където току-що откриват понятието "бойни изкуства ".

Това, което се е случило в китайския квартал на Сан Франциско е залегнало в основата на куп теории за "остаряването на традиционните бойни изкуства в съвременните условия и необходимоста от разработването на нови методи ". Какво се е случило ? Брус Ли, който скоро вече бил достоен конкурент на МАО ЦЗЕ ДУН за званието "най-известния китаец в света", участвал в бой, който радикално повлиял на неговия живот : боя срущу ВОНГ ДЖЕК МАН. Ето как описва всичко това Линда Ли - съпругата на Брус, в своята книга "Брус Ли - единствения мъж, когото познавах " :

" Двамата се приближиха един към друг, ритуално се поклониха и боя започна. ВОНГ застана в класическа стойка, докато Брус, който по това време все още използваше своя ВИНГ ЧУН, направи серия от прави удари с юмруци. След около минута, хората на ВОНГ се опитаха да прекратят боя, тъй като започна да става очевидно превъзходството на Брус, но Джеймс Ли ги спря и боя продължи. Минута по-късно, когато Брус продължаваше своята сериозна атака, ВОНГ започна да се върти с такава скорост, на каквато беше способен. Малко след това, ВОНГ се обърна и побягна. Но Брус скочи към него като леопард и събаряйки го на пода, продължи да го млати с юмруци, докато онзи беше напълно изтощен. " Достатъчно ли ти е ? " - попита Брус. " Достатъчно!" - отговори ВОНГ. Още един бърз триумф на човека, който беше заявил че може да победи всеки боец на света. "

От друга страна, по-нататък в книгата се казва, че това е било кратък миг на триумф. " Схватката с ВОНГ ДЖЕК МАН промени неговото собствено мнение за кунг фу. До този бой, Брус разширяваше и подобряваше своя ВИНГ ЧУН, но сега неочаквано реши, че макар и да е победил сравнително лесно, в неговата собствена подготовка има да се желае още много. Боя, смяташе той, трябваше да приключи няколко секунди след първия удар - вместо това той продължи три минути. Освен това, към края Брус започна да се задъхва, което го наведе на мисълта, че той далеч не е в най-добрата си форма. Ето защо той започна да анализира боя, обмисляйки къде е действал неправилно и да търси начини за подобряване на техниката си. Скоро той стигна да извода, че основата на неговото бойно изкуство - ВИНГ ЧУН е непълна. Прекалено голямо внимание са отделя на техниката с ръце, много малко удари с крака, и въобще много неща отсъстват. "

По-нататък в книгата си, Линда Ли добавя : " Боя срещу ВОНГ накара Брус да направи тренировките си по-интезивни. От този ден, той правеше тренировките все по-сложни и по-наситени… Брус постоянно правеше нещо, подържайки тонуса на различни части от тялото си. "
Донесъл ли е този интензивен тренинг полза или вреда ще обсъждаме по-късно, а сега да обърнем внимание на факта, че така наречената "победа" на мъжа на Линда послужила като причина за това, той да захвърли на боклука стила, на когото фанатично се е кланял повече от десет години.

Ето как е потвърдил това самия Брус в интервю за списанието "BLACK BELT" : " Бях въвлечен в бой с един тип в Сан Франциско. Малко след началото, този кучи син започна да бяга. Догоних го и като глупак го продължих да го удрям с юмруци по главата и гърба. Юмруците ми се подуха, тъй като главата му беше доста твърда. След това разбрах, че ВИНГ ЧУН не е практичен стил и започнах да променям стила си. "

Ако ви се струва малко вероятно, че такава бърза и лека победа над некадърен опонент е сериозна причина за това Брус да се откаже от стила, който му служил вярно в "безчислените улични боеве " в Хонг Конг, то струва си навярно да се потърсят по-сериозни причини. Има ли други свидетелски показания за боя ? Има, при това едно от тях е направил самия ВОНГ ДЖЕК МАН ! Още едно било дадено от Уилиям Чен. Освен участниците в боя, Уилиям Чен, Линда Ли и Джеймс Ли, там е имало около десетина души, но имената им не са съхранени за историята, както и мнението им за двубоя. Ето как изглежда боя по мнението на ВОНГ.

Отначало той се поклонил и протегнал ръка на Брус, приветствайки го като начало на схватката. Брус също протегнал ръка, но моментално променил движението в мушкане с пръсти в очите на ВОНГ. " Това начално движение", - разказва ВОНГ, - " зададе целия тон, в който Брус водеше схватката. Това бяха именно ударите с пръсти от третата форма във ВИНГ ЧУН, които се използват в смъртоносна ситуация за убиване на противника. " ВОНГ добавя, че е имало и прави удари с юмруци, и ритници в слабините, но най-опасни били именно тези удари с пръсти, целящи очите или гърлото. И това, което ВОНГ смятал за сериозно, но честно и джентълменско сравняване на майсторството, се превърнало в упражнение по спасяване на собствената си кожа.

" Той действително искаше да ме убие " - казва ВОНГ. Самия ВОНГ е бил голям майстор по Северен Шаолин. Под това разбирайте не стила от манастира ШАО ЛИН, а система, пренесена на юг от известния майстор ГУ ЖУ ЧЖАН. ВОНГ владеел много прийоми, но срещу Брус използвал само защитни. Той парирал ритниците му с краката си, като през това време използвал ръцете си за защита на главата и тялото си, и само от време на време е пласирал доста болезнени удари в главата ли тялото на Брус. ВОНГ обяснява, че е действал защитно, тъй като се е страхувал от последствията на един сериозен отговор от негова страна на атаките на Брус Ли. В дореволюционен Китай, закона позволявал боеве на живот и смърт, но ВОНГ прекрасно знаел, че се намира в САЩ, и убийството или сериозното травмиране на противника - още повече при толкова свидетели - ще го поставят зад решетките. Именно за това той не използвал дясната си ръка за завършващ удар в тези три случая, когато му се отдало възможност да захване главата на Брус с лявата си ръка. Вместо това, ВОНГ всеки път пускал Брус Ли, но това само още повече раздразвало последния, който сметнал ,че това е признак на слабост и само усилвал атаката си. " Той никога няма да се признае за победен, освен ако не го убиете ! " - казва ВОНГ. Но независимо от страха пред закона, ВОНГ признава, че действително е считал убийството на Брус като един от възможните варианти. " Аз помня, че мислех така : Ако ме травмира - ще се наложи да го убия ! " Но, слава богу, преди да се появи такава необходимост, боя бил прекратен поради това, което Линда Ли наричая " неочаквано задъхване на Брус ". Никой не нанесъл решаващ удар. " Всичко продължи " - казва ВОНГ, " не по-малко от 20 минути, може би 25 ! "

Макар че впечатленията на Уилям Чен са доста по - неопределени от тези на двамата участници, неговата версия е по-близка до тази на ВОНГ отколкото до тази на Брус. Например, на въпрос за продължителноста на двубоя, Уилиям отговаря като ВОНГ - " 20, 25 минути ". Така също, той няма спомен някой от двамата да е изпадал в нокдаун. " Определено" - казва той, " ВОНГ не е бил събарян на земята и бит с юмруци до пълна изнемога ! " По повод твърдението, че ВОНГ три пъти е захващал главата на Брус, Чен нищо не може да каже - той помни, че бойците няколко пъти са влизали образно казано "в клинч" , но не е могъл да види ясно какво точно се е случило по това време. Изхода от битката той определя така : " Никой не победи ! " От друга страна добавя, че докато Брус ли нападал като " побеснял бик " , явно възнамерявайки сериозно да травмира опонента си,то ВОНГ демонтсрирал невероятна издръжливост и нито веднъж не приложил своето най-страшно оръжие - ударите с крака. В стила, който практикувал ВОНГ се отделяло сериозно внимание на ритниците и ВОНГ е бил майстор в нанасянето на удари с крак. Неговите ритници били мълниеносни и разрушителни. Но преди боя, казва Чен, " ВОНГ заяви, че няма да използва удари с крака, тъй като са твърде опасни за живота. И въпреки ужасната ситуация, в която е бил поставен, имайки предвид атаките на Брус, Чен добавя, че "ВОНГ удържа на думата си ! ".

Минг Лум, станал по-късно промоутър на бойните изкуства в Сан Франциско, казва, че не е присъствал на схватката, тъй като е бил приятел и на Брус и на ВОНГ. Но от друга страна, той видял на следващия ден ВОНГ в кафето на Джексън, където последния работел ( между другото, преди боя с Брус, ВОНГ цял ден работил в препълнения с народ ресторант в Чайна Таун-а ! ) Лум утвърждава, че единственото свидетелство за боя, което той видял е драскотина над окото на ВОНГ, получена, когато Брус Ли замахнал с длан към ВОНГ. "Някои хора твърдят, че Брус жестоко е пребил ВОНГ" - разказва Лум. " Но тогава той не би могъл да работи през целия следващ ден ! " Според Лум, факта , че по време на такъв сериозен бой никой от участниците не е получил сериозни травми, говори за това, че и двамата са добри. От друга страна, след боя ВОНГ счел за ноебходимо публично да отстои своята чест ида докаже, че той е по-добрия. По негови думи, причина за това било, че Брус нарушил обещанието си да не обсъждат публично боя.

Според ВОНГ, веднага след боя, Брус Ли помолил никой да не си прави изводи за изхода на боя, тъй като е невъзможно да се излъчи победител. Но след по-малко от две седмици, Ли заявил в интервю, че е победил някого си, който го бил предизвикал, без да назовава името конкретно. Макар и Ли да не е спомевал името на ВОНГ, на целия Чайна Таун било ясно за кого става дума, за двубоя вече знаели всички. В отговор на интервюто на Брус, ВОНГ детайлно описал хода на боя и завършил с открито предизвикателство към Брус за публична схватка, ако Ли не е съгласен с неговото мнение. Версията на ВОНГзаедно с предизвикателството му са били публикувани на първа страница на излизащия на китайски език ежеседмичник " CHINESE PACIFIC WEEKLY ". Но Брус Ли, въпреки репутацията си, предпочел "да не забележи" предизвикателството .

Феновете на Брус Ли биха могли да кажат, че даже всичко да е било така, то няколко години по-късно, когато Брус развил своето Джит Кун До, той непременно би спечелил. От друга страна, не бива да се забравя, че и ВОНГ не стоял на едно и също място. Известно е, че след това той се занимавал с ЦИ ГУН и "вътрешни системи". По думите на неговия първи ученик Питър Ралстън ( който е бил първия не-азиатец, спечелил Световния Турнир по китайски бойни изкуства в Тайван ) , удара с юмрук във всяка част от тялото на ВОНГ не причинявало на последния не само никаква вреда, ами даже минимален дискомфорт. Неговте настъпателни възможности никой не се и опитвал да тества.

На въпроса за това как Брус е израсъл като боец след боя, ВОНГ отговаря, че създадения от Брус стил му е донесъл повече вреда, от колкото полза. ВОНГ твърдял, че е възможно именно Джит Кун До да е причина за ранната смърт на Брус. Много специалисти в бойните изкуства са съгласни, че макар и сериозната тренировка по правилна система би могла да подобри здравето, но дългата тренировка по неправилна система би могла да разруши здравето. Неправилните дихателни упражнения биха могли да увредят мозъка. Специалните дихателни упражнения се признават от специалистите като ключов момент в развиването на енергията, макар и различните стилове да ползват различни методи. Без да се задълбочаваме, можем да назовем правилни методи тези, които развиват мощ и укрепват здравето, а неправилни, тези които или не развиват мощ и са нездравословни или макар и да развиват мощ - не са здравословни. Макар и обяснението за това как подобни методики влияят на здравето често да звучи мистично, то въпреки това такива са се запазили през вековете явно благодарение на своята ефективност - и за боя и за здравето ! Стила на ВОНГ може да бъде проследен векове назад и неговите корени са действително в манастира ШАО ЛИН . Макар и ВИНГ ЧУН, който изучавал Брус Ли да има също сравнително дълга история ( около двеста години ) , но стила създаден от него след "победния " бой е бил сбирка от различни, често конфликтуващи помежду си елементи. Ето защо, в Джит Кун До отсъства присъщата на традиционните стилове хармония, което частично е признавал самия Брус Ли , предпочитайки да нарича своето изобретение "усложнена система за уличен бой " , а не стил.

От друга страна, за ВОНГ било по-важно не кой е по-добрия в боя, а истинската причина за боя. Според версията на Линда Ли, тиражирана в хилядите Брусовски биографии, именно ВОНГ е провокирал боя. Тя пише, че ВОНГ настоявал Брус да прекрати да обучава не - китайци. " Било неписан закон , че на бойно изкуство могат да бъдат обучавани само китайци. Брус считаше това за нелепост и когато му казваха, че обучавайки бели, те биха могли да използват наученото срещу китайците , той им отговаряше че ако белия действително иска да навреди на китайците може да намери хиляди други начини. Но скоро Брус разбра, че неговото мнение не се споделя от китайската общност в Сан Франциско, или поне не от тези които се занимават с бойни изкуства. Няколко месеца след като той и Джеймс ли започнаха обучението , в залата на Брус дойде експерт по кунг фу на име ВОНГ ДЖЕК МАН. Вонг беше пристигнал от Хонг Конг неотдавна и искаше да се утвърди на новото място. Всички негови ученици бяха чисти китайци. Заедно с ВОНГ дойдоха и трима негови познати. ВОНГ предаде документ на Брус Ли , който беше ултиматум от представителите на китайските бойни изкуства в Сан Франциско. В случай на загуба, Брус трябваше да закрие своята школа или в поне да престане да обучава не - китайци. "

Така, според версията на Линда Ли, нейния мъж бил изправен пред героическа задача - да защити рискувайки животая си правото си да обучава чужденците на "древните китайски секрети".
Но ВОНГ не счита, че това е така. " Аз дойдох в школата на Брус в този ден, защото ми предадоха писмо с предизвикателство за двубой. Поканата дойде след като аз помолих за публична схватка, понеже Ли се хвалеше в китайския театър, по време на своя демонстрация , че може да победи всеки боец в Сан Франциско и предизвика всички, които смятат че това не е истина. "
От присъстващите там, ВОНГ казва че е познавал само няколко и то бегло. Определено никой не е назначавал ВОНГ за формален представител на китайската общност, занимаваща се с бойни изкуства. ВОНГ характеризира както фукнята на Брус, така и своя отговор като надменност. "Сега не бих постъпил така" - споделя той. Но потвърждавайки своето юношеско високомерие, той напълно отрича твърдението на Линда Ли, че той трябвало да накара Брус да спре да обучава не - китайци. "Истина е - казва ВОНГ, " че много, но не всички от моите ученици в първите години бяха китайци. От друга страна е истина и това че по онова време извън китайската общност никой не беше и чувал за китайските бойни изкуства. Всичко което знаеха американците за бойните изкуства - това бяха джудо и карате. За кунг фу те чуха години по-късно, и то главно от филмите на Брус Ли. "
ВОНГ никога не е крил секрети на китайските бойни изкуства, вратите на неговата школа винаги са били широко отворени. Ако е имало някои школи обучаващи при закрити врати, то това е било най-често поради това, че инструктора се е боял от провокации, а не защото не е искал да обучава америкавци. Такива опасения не са били безпочвени. През 1995 г в списанието " INSIDE KUNG FU" в септемврийския брой излиза статия , посветена на възобновената школа на Буксам Конг , който разказва как откривайки школа в началото на 70-те, помещението е имало огромен прозорез към улицата и винаги се намирали типове, които да изпитат уменията на инструктора, та веднъж се наложило един такъв да бъде изгонен от един от учениците на Буксам Конг с меч.

Така че ,обвиненията на Линда Ли са абсолютно неоснователни. Нещо повече, в момента в който американците са се заинтересували от кунг фу , именно ВОНГ е възпитал редица отлични бойци, в това число и Ралстън, които сега водят групи по западното крайбрежие на САЩ. При това тренировките при ВОНГ са били в пъти по-евтини от тези на Брус Ли, който понякога искал по 500 $ на час !

И така, историята, станала почти библейска за пълчища от "теоритици" и "практици" на "реалния бой" е ,меко казано, съмнителна ! Нещо повече, тя силно напомная за рекламен трик при завоюването на своето парче от пазара. Така че, не е ли по-добре да се върнем към традиционните системи , реално доказали за векове своята боеспособност и полезност , от колкото да продължим да правим реклама на човек, който отдавна няма нужда от такава ?!