В началото на династия Цин, будисткия монах Чжан Жан в " Записки за Ъмейския юмрук " е писал: " На дървото има пет цвята, петте цвята се опират на осемте листа, чисти като ъмейската луна, озаряваща реките и езерата".

"Ъмейската луна " - това е знаменитото Ъмейско направление в У ШУ. " Петте цвята " - това са петте големи направления в ъмейското У ШУ, "осемте листа" - това са осемте големи ъмейски школи. Ъмейското У ШУ е равностойно по значение с Шаолинското и Уданското, има древна история, немалко стилове са изчезнали, много са неизследвани, за това в последните години общувах с в провинция Съ Чуан със стари майстори и като резултат от тези беседи представям този материал.

Преди да разкажа за "петте цвята " и " осемте листа ", нека да разгледаме накратко особеностите на ъмейското У ШУ.

ОСОБЕНОСТИ НА ЪМЕЙСКОТО У ШУ

От древни времена в знаменитите будистки и даоски манастири на провинция Съ Чуан, в Ъ Мей, Цин Чън, Хуа Йен, Цзун У, монасите, освен с медитация се упражнявали и с копия и тояги, тренирали юмруците и краката, постепенно формирайки ъмейското У ШУ.
Ъмейското направление е възприело достойнствата на будизма, даоизма, както даоското движение, така и будисткото съзерцание, формирайки методи, съчетаващи покоя и движението. От съединяването на подобни методи с юмручното изкуство, методите за владеене на оръжията се е сформирало в единно цяло ъмейското У ШУ.

Паралелно с това, в течение на векове, сред жителите на провинция Съ Чуан се разпространявали специфични методи на тренировка.

В ъмейското У ШУ в равна степен се набляга на покоя и движението. В наработката на движението има 12 стълба: йероглифите "небе", "земя", знака "чжъ", "сърце", "дракон", "жерав", "вятър", "облак", "голям", "малък", " уединен" и "мрак". В наработката на покоя има шест големи метода: "наработка на тигровата стъпка", "наработка на тежкия удар", "наработка на притискането към земята", "наработка на висящото търкаляне", "наработка на натиска по точките", " наработка на черното веселие". Сред тях в "наработката на натискането на точките" има 36 метода за натиск на точката на Небесните Висини, които са невероятно силни, могат да се използват както за лечебен масаж, така и в боя.

Както казваше стария майстор Чжао Цзъ Цю от провинция Съ Чуан, в ъмейското У ШУ, както и в шаолинското и в Уданското, наработват, " тялото и приложението се подготвят едновременно, вътрешното и външното се наработват паралелно" - т.е. съединяват се оздравителните методи и бойните техники, вътрешната и външна наработка. Но маниера в трите направления е различен, всеки има своите достойнства, могат да се различат по трите позиции на " вътрешното и външното", " дългото и късото", "твърдото и мекото".

1. "Вътрешно и външно" - в шаолинското У ШУ се набляга на наработването на формата, наричат го " изкуството на външното семейство". В уданското направлевние голямо внимание обръщат на дишането, наричат го " изкуството на вътрешното семейство". В ъмейското направление в равна степен се обръща внимание ина външното и на вътрешното.

2. "Твърдо и меко" - Шао Лин се слави с твърдостта си, У Дан - с мекотата си, а Ъ Мейското У ШУ - " твърдото счупи, мекото - прегъвай", "мекото и твърдото се наработвата паралелно".

3. "Дълго и късо" - в шаолинското У ШУ наблягат на дългата дистанция, в уданското на късата, в ъмейското в равна степен използват дългото и късото.

В ъмейското У ШУ използват силата на петте върха и шестте лакътя. Петте върха са : главата, раменете, лактите, бедрата и коленете, шестте лакти са: горен, долен, ляв, десен, прав, обратен, преобърнат. В прийомите се отработват ловкостта на ръцете и краката.

Основни прийоми в ъмейското У ШУ са : "извисяване", "преместване"," отбягване", "подскок", "изплуване", "потапяне", "гълтане", "изплюване". През династия Мин, Тан Шун Чжъ написал " Юмручни правила на монасите-войни от планината Ъ Мей", живо и образно описвайки характера на ъмейското У ШУ.

В ъмейското У ШУ обръщата специално внимание на "бойната добродетел", " хуманното изкуство", "подхранване на Ци", занимаващия се с бойни изкуства трябва да бъде искрен : " ако не наработваш бойната добродетел - злодей ще станеш", ето защо във всички стилове на първо място е защитата. Освен това всеки занимаващ се с бойни изкуства трябва да е хуманен и да притежава вътрешна чистота.

ОСЕМ ГОЛЕМИ ШКОЛИ В ЪМЕЙСКОТО У ШУ

"Петте цвята се опират на осемте листа".
"Листа" е в началото - "цвета" е в края. Както казват старите майстори, "Листа" - това е маниера на техниката, "цвета" - района на разпространение, за това в статията отначало разглеждаме "осемте листа", а след това " петте цвята".
"Осемте листа" - това са осемте големи школи в ъмейското У ШУ - "Сън, Юе, Чжао, Ду, Хун, Хуа, Цзъ, Хуей".

СЪН МЕН

Фу Шан Сюн демонстрира Хуо Лун Цюан

"Сън" може да се замени с "Шън" или "Сун". И "Шън" и "Сун" означават "маймуна", смисала е в това, че маймуната има ловки рамене и ръце. В трактатите по юмручно изкуство е казано: "Тъй като в планината Ъ Мей има много будистки светилища, за това и казват "Сън Мен" - "Вратата на монаха". Живелия през династия Тан поет - Ли Бо е писал: " Слушам съчуанския монах, свирещ на Цин".
Особености на Сън Мен: юмруците, дланите, лактите и краката се използват в равна степен, ударите се сипят отляво и дясно, притиска се противника. В наработването на формата основното е статичната работа. Стараят се да изчаката противниковата атака и контрират, "отначало празно, след това - пълно".

Сън Мен е разпростаранен в западен и южен Съ Чуан, във формите без оръжие влизат Хуо Лун Цюан- "юмрука на огнения дракон", " Лиен Бу Цюан" - "тренировка на стъпките", Да Лиен Хуан Цюан - "Голям непрекъснат юмрук", Ху Бао Цюан - " юмрука на тигъра и леопарда", " Лю Тун Цюан" - "Юмрука на 6-те пронизващи". Хуо Лун Цюан е типична форма за Сън Мен.

ЮЕ МЕН

Зам.председателя на Съчуанската Асоциация по У Шу Чжао Цзъ Цю демонстрира Цзин Суо Шоу Цюан

Казват, че стила е основал Юе Фей, но това не се потвърждава от документи. Особености: ниски позиции, при удар, предната ръка трябва да се обърне около оста си навън, казват, че " ако не нарисуваш кръг - няма да сформираш юмрука, не можеш да се отбраняваш от атаките". При удар силата е голяма, отрабатват удари с корпуса, в много случаи се използва силата на петте върха и шестте лакътя, движейки се срещу противника. Основна форма на стъпване - Гун Цзиен Бу - " лък и стрела".

Юе Мен е разпространен в източен и южен Съ Чуан. Форми без оръжия: Цзин Суо Шоу Цюан - "юмрука на златното омотаване на ръката", Юе Цзя Цюан-"юмрук на семейство Юе", Шъ Ър Лиен Цюан- " 12 непрекъснати юмрука", Юй Цин Цюан- " юмрук на странстващите захвати", Бай Юен Ван Тао- "бялата маймуна гледа прасковата", Цзю Гун Шъ Ба Дяо - 9 кълбета и 18 падания" . Основното оръжие е тояга, тренират я основно по двойки.

ЧЖАО МЕН

Ма Чжен Дай демонстрира Хъй Ху Цюан

Техниката в тази школа спада кам шаолинското направление, проявява се маниера на юмручното изкуство на Чжао Куан Ин, за това и са го нарекли Чжао Мен. В маниера - скокове и подскоци, движенията се разгръщат на голяма площ, маниера се отличава от южния " крака не се вдига по-високо от коляното". Но пък в Чжао Мен отсъства Сюан Фън Цзяо, има само Цъ Чуай. В този стил основно използват високи позиции.

Чжао Мен е разпростаранен в южен Съ Чуан. Форми: Мей Хуа Чжоу - "лакти на сливата", Хъй Ху Цюан - "юмрука на черния тигър, Ци Мен Цюан - " юмрука на удивителните врати". От оръжията се използват сърпа и двойната сабя. В правилата за Мей Хуа Чжоу е казано : "вятъра се движи - все едно гръм, мисълта се движи - като стоманен меч, сърцето се движи - като огън гори, стъпките - като планината Тай Шан, юмрука - като стрела, изстрела на лъка убива тигъра, названието на този комплекс е ъмейски лакти на сливата".

ДУ МЕН

Зам.председателя на Съчуанската Асоциация по У Шу Ван Шу Тиен демонстрира Вен Цзин Цюан

За произхода на Ду Мен има няколко версии. Съгласно една от тях, "Ду" означава "Ду Цзие" - "да събориш, прекъснеш", т.е. - прекъсване атаката на противника. В този стил има малко прийоми, изпълнявани с юмруци, много с длани, постоянно се използва объркване и запечатване, изкусно се използва мекото усилие. Именно така изпълнява формите стария учител от Съ Чуан - Чън Сяо Дун.
Съгласно друга версия, "Ду" произхожда от "схемата на 8-те строя", съставени от живелия през периода Троецарствие - Чжу Гъ Лян. Някои твърдят, че стила произхжда от знаменития боец от провинция Цзян Си, когото наричали Ду Гуан Ин, по времето на династия Цин, в годините на управление под девиза "Циен Лун", преподаващ в Съ Чуан. Ду Гуан Ин бил изкусен в Цин На, което добре е подчертано в този стил. Отработват се и хвърляния, но те се отличават от борцовите, основно се използва изместването на центъра на тежестта на противника.

Ду Мен е разпространен в северен Съ Чуан и в Нан Чун. Форми: Вен Цзин Цюан - "юмрука на питането за прехода", Яо Цзъ Цюан - "юмрука на ястреба", от оръжията използват копие, тояга и алабардата - Да Дао.

ХУН МЕН

Ли И Ли демонстрира Хун Цюан

Хун Мен е сравнително широко разпространен в Съ Чуан, отличава се с праволинейна атака, голямо отваряне и голямо затваряне, тежки ръце и тежки крака, твърдо усилие. В защитата се използват предмишниците, което се нарича " да скриеш бисер в ръкава", " ако идва високо - разпаряй нагоре, идва ниско - притискай надолу, нито високо, нито ниско - шляпни с ръка".

Хун Мен го наричат още Хун Цюан - " юмрука на потока", което може да бъде изписано и като Хун Цюан - "червен юмрук". В древността Гуо Си Фън писал: " Съвременните хора казвата, че Хун Цюан произхожда от Сунския император Тай Цзу" и " днес хората казват, че Хун Цюан произхожда от Сун Цзъ и У Цзъ, предаден бил на Ци Цзи Гуан, изисква реална сила, съчетава вътрешни и външни наработки". Освен двете горепосочени версии, сред народа съществуват още две: според едната, стила произхожда от Тай Цзу Чжао Куан Ин, който бил известен с червендалестото си лице, за това и го нарекли Хун Цюан - червен юмрук, но пък тази версия по-скоро е подходяща за Чжао Мен; според другата, в хода на антицинската борба, немалко стилове се съединили и се нарекли " Хун Мен" - "вратата на потока", Хун Бан - "страната на потока", а стила е това, което те тренирали.
Форми без оръжия: Освен Да Хун Цюан и Сяо Хун Цюан, влизат и Нан Шан Сао - "разцепване на южната планина", Хуо Йен Шао Шан - "Пожара изпепелява планината", Ър Лу Хун - " втора форма на хун цюан", Йен Цин Хун - "червения Йен Цин", Да Ба Сиен - " 8-те големи светци", от оръжията се използват У Сю Дао - "сабята на петте прекрасни", Пан Лун Цян - "копието на кълбовидния дракон", Чун Цю Дао - "сабя пролети и есени", тояга, пейка и др.

ХУА МЕН

Чжан Пей Лиен демонстрира Съчуан Нан Цюан

Хуа Мен още го наричат Цан Би Мен - "Цан" - " копринена буба", защото действията с юмруците приличат на изпускащата нишка копринена буба, непрекъснато. "Би" - "затварям, прекъсвам", защото в схватката плътно се прикриват ръцете на противника, избягват пълното и атакуват празното. Някои казват, че този стил е наречен Хуа Мен - "врата на трансформацията" , поради това , че ръцете взаимно се трансформират, като цветове между клоните, но за да не се бърка с "Хуа Цюан" - "юмрука на цветето", го изписват Хуа Мен- "врата на трансформациите".

Маниера на Хуа Мен е противоположен на Хун Мен. Тук няма големи отваряния и затваряния, използва се мека трансформация, основното е изкусност в малкото, използват се китките, "да се покори с трансформация силата на врага, да се притегли атаката и да се изпрати в празнотата". В този стил се отделя голямо внимание на действията с една ръка, основни методи: опашка, задълбочаване, закачане, захват, изисква се "дланта не се отделя от корема, лакътя не се отделя от пазвата", при удар с юмрук " чешат главата и закачат с кука", отработва се лекота на ръцете и краката.

Основни форми: Сан Шъ Лю Би Шоу - "36 прикриващи ръце". Този комплекс още го наричат Съ Чуан Нан Цюан - "съчуански южен юмрук" или Тиен Ган Шоу- "ръка на небесните висини", което е съкращение от Тиен Ган Син Сан Шъ Лю - "36 звезди на небосвода", съдържанието му е богато, методите многоизменчиви, защитата и атаката са плътни, твърдото и мекото взаимно се допълват, наделече ритат, наблизо връщат, надалече удрят с юмруци, отблизо - с лакти.

ЦЗЪ МЕН

Си Юн Тай демонстрира Цзю Чжун Цюан

Заключителните позиции във формите на този стил имат формата на йероглифа "Чжъ"-суфикс, и "И" - "единица", от тук и названието - " вратата на йероглифа". Някои твърдят, че е използван йероглифа "Цзъ" -"йероглиф, знак" вместо йероглифа "Чжъ"-"ум, разум, мъдрост", което означава постигане на победа с помощта на разума. Особенностите на стила са: високи позиции, бой на дълга дистанция, големи повдигания и спускания, малко удари с крака, при удар с юмрук мощно издишват.

Цзъ Мен е разпространен в такива околии на Съ Чуан, като Гуан Ан, Юе Чъ. Форми без оръжия: Цзю Чуй Цюан- "юмрук на деветте удара", Ци Чуй Цюан- " юмрук на седемте удара", Ба Гуа Ли - "силата на осемте триграми", Тин Цзъ Ли - "силата на беседката", Дин Цзъ ли - " силата на йероглифа Дин", У Сун Шоу - " ръцете на У Сун", Чжъ Цзъ Шоу - " ръцете във формата на йероглифа Чжъ". В по-ново време този стил владееше учителя Хай Дън, той изучавал това изкуство при монасите от планината Ъ Мей, постигнал неговите дълбочини, неговия Ъ Мей Тун Цзъ Гун - " ъмейска гимнастика за юноши" е мек като памук, твърд като желязо.

ХУЕЙ МЕН

Чжао Цзъ Цю демонстрира Шен Цюан

Хуйе Мен - "вратата на обществото" го наричат още Хуей Мен - "врата на съобразителността", базовите му позиции са сходни с тези на Цзъ Мен, но в Хуей Мен подчертават важността на " гледайки учителя, безмълвно да подражаваш", по време на тренировка произнасят заклинания, изхвърлянето на
силата подпомагат с издаването на звуци " хай, мин, сюй". Класическа форма в този стил е Шен Цюан - "свещенния юмрук". В миналото Шен Цюан са тренирали в Бай Лиен Цзяо - "тайното общество на Белия Лотос" и в Хун Дън Цзяо - " общество на Червената Лампа". На основата на съединяването на Ци Гун с юмручни техники била съставена форма, която укрепва здравето и помага в битка, наричана " усилие на разсичане на пустотата", но в разказите неговата сила е доста преувеличена. Шен Цюан се е разпростаранил в Съ Чуан, Хъ Бей, Гуй Чжоу. В Съ Чуан той основно се среща в планината У Шан и по темението на Ян Цзъ.

ПЕТ НАПРАВЛЕНИЯ НА ЪМЕЙСКОТО У ШУ

"Петте цвята" - това са петте крупни направления в ъмейското У ШУ.

НАПРАВЛЕНИЕ ХУАН ЛИН

Разпространено в околностите на Чън Ду, маниера съвпада с Сън Мен и Юе Мен. За произхода на названието - "Жълтия надгробен хълм" има 4 версии. Съгласно първата, това идва от названието на гробницата. Според втората, в Чън Ду се намира гробницата на император Чжао Лие - т.е. Лю Бей. Според третата, по време на династия Цин, в годините под девиза "Цзя Цин", това изкуство преподавал даоския монах Хуа Лин. Според четвъртата, направлението дошло в Съ Чуан от провинция Шън Си, а тъй като в Шън Си е погребан предтечата на всички китайци - Хуан Ди - Жълтия Император, то от тук идва и названието.

НАПРАВЛЕНИЕ ДИЕН И

Разпростаранено в източен Съ Чуан. В околия Пей Лин, има пещера Диен И - "Докосване до промените", казват, че през династия Мин, неоконфуцианеца Лай Фу Цзъ изучавал в тази пещера И Цзин - Книгата на промените, от тук и названието. Преди Освобождението, тази местност се е прославила с такива бойци като "Здравеняка Чън", " речните камъни", "летящия над тревата". Маниера на това направление е подобена на Сън Мен и Юе Мен.

НАПРАВЛЕНИЕ ЦИН ЧЪН

Разпространено в западен Съ чуан. Названието идва от планината Цин Чън Шан. Това е свещено място за даоизма, има немалко даоси, занимаващи се с бойни изкуства. Народа тук също обича бойните изкуства. Прославилите се през династия Сун - Ван Сяо бо и Ли Шун са родом именно от Цин Чън.

НАПРАВЛЕНИЕ ТИЕ ФУО

Разпространено в северен Съ Чуан. Наричат го още направление Юн Дин. Възможно е названието да е свързано с манастира Тие Фуо Съ - "Храма на Железния Буда" и Юн Дин Съ - "Храма, опиращ се в облаците". Маниера е сходен с Чжао Мен и Ду Мен.

НАПРАВЛЕНИЕ ЦИН НЮ

Разпространено в източен Съ Чуан. Тук във всички околии е популярен даоизма, тук е и планината Цин Ню Шан, има много добри бойци, в народа е популярна историята за това, как "даоса Цин Ню победил будисткия монах Хуан Лун". Съгласно тази история, в Хуо Чжу тан имало будистки монах Хуан Лун, изкусен в У ШУ. Той бил твърде самодоволен и в течение на 20 години никой не могъл да му се противопостави. Веднъж неочаквано го предизвикал даоса Цин Ню. Били се три дни. В първия ден, Хуан Лун, виждайки че даоса е стар човек, се засмял : " "Победата няма да изисква големи сили ". В хода на боя даоса постоянно се отклонявал от атаките. На втория ден и двамата вече атакували и се защитавали. На тритея ден стария даос казал: " Върна се силата на небето у бедния даос" и с един удар победил будиста. От този момент се прославило и направлениеот Цин Ню.